Статистиката на българския национален отбор по футбол през последните седем години е огледало на една дълбока криза, която сякаш няма край. Ако погледнем сухите цифри от 2020 година насам, картинката е меко казано тревожна. В рамките на 67 изиграни двубоя, включващи квалификации за големи форуми, срещи от Лигата на нациите и приятелски мачове, българският тим е успял да извоюва едва 13 победи.
Балансът е допълнен от 22 равенства и цели 32 загуби. Този негативен тренд не е просто случаен спад, а устойчива тенденция, която ни приковава към дъното. Дори в години, в които очаквахме промяна, отборът често завършваше без нито един успех, а спасителните победи идваха в мачове без никакво значение за крайното класиране.
Къде все пак успяхме да се порадваме? Повечето от тези редки успехи са постигнати в турнири като Лигата на нациите или новосъздадения FIFA Series. Победи над отбори като Гибралтар, Танзания или Соломоновите острови обаче не могат да скрият факта, че нивото на националите ни е паднало драстично. Реалността е, че за седем години сме успели да победим едва девет различни съперника.
Това спортно безсилие неминуемо рефлектира и върху световната ранглиста на ФИФА. След болезненото поражение от Люксембург, България се свлече до 89-ата позиция. Днес се намираме в компанията на нации като Уганда и Габон, а страни като Тайланд, Китай и Палестина ни дишат във врата.
Любопитен и същевременно унизителен е фактът, че дори Люксембург, които ни победиха, все още е под нас в класацията, въпреки че разликата между нас се топи с всяка изминала среща. Добрата новина, ако изобщо може да се нарече такава, е че поне засега оставаме в топ 100 на света, макар че всяка следваща загуба ни приближава към дъното на футболната йерархия.
