Докато Струмяни се опитваше да се изправи от руините след природните бедствия, вниманието на цялата страна внезапно се премести от човешките трагедии към политическия театър. Вместо разговори за възстановяване и подкрепа, медийното пространство бе запълнено от историята за Гергана Петрова – местна активистка, която се оказа в центъра на сблъсъка между гражданския дух и държавния протокол.
Петрова, известна с борбата си срещу незаконната сеч и безводието в региона, не търсеше слава, а инструменти за работа. Нейният опит да достигне до президента Румен Радев, за да попита за осигуряването на лопати за доброволците, завърши с белезници и охлузени китки. За НСО и МВР тя бе просто лице без идентификационен документ, което нарушава охраняваната зона, но за обществото тя се превърна в символ на прекалената полицейска сила.
Случаят светкавично бе „yahnat“ от политическия елит. В рядък синхрон, политическите противници от ГЕРБ и ПП-ДБ обединиха гласовете си, за да осъдят ареста. Докато едни я наричаха „граждански журналист“, други видяха в това „критичен знак за демокрацията“. Всички обаче изглеждаха по-заинтересовани от предизборната капитализация на скандала, отколкото от самата същност на конфликта в Струмяни.
Реакцията на държавата бе бърза и хирургична. Вътрешният министър Иван Демерджиев, за да потуши пожара, уволни началника на благоевградската полиция. Мотивът – липса на своевременен доклад и превишаване на необходимите действия от служителите на място. Така административната „метла“ почисти пътя, но не даде отговори на въпроса дали институциите не са станали твърде rigid в името на сигурността.
Най-голямата жертва на този медиен шум обаче бяха самите пострадали граждани. Новината, че семействата в Струмяни ще получат социална помощ от 1171 евро, и възможността за средства до 4000 евро, просто изчезна в сянката на политическото сбиване. Парадоксът е огромен: докато политиците спореха за правата на един активист, реалната помощ за хиляди хора остана на заден план.
В крайна сметка историята с Гергана Петрова остави след себе си повече въпроси, отколкото отговори. Беше ли това случаен сблъсък на характери или добре планирана политическа провокация? Едно е сигурно – когато белезниците станат по-важни от лопатите, приоритетите на управлението са в сериозен разлад с реалността на терена.
