Сливенските овощни градини са в състояние на истинска тревога. Заземената реалност за местните производители на праскови е жестока – вместо заслужената печалба, много от тях са принудени да изхвърлят продукцията си, тъй като пазарните условия са станали нетърпими. Това не е просто лош сезон, а сигнал за дълбока системна криза в сектора.
В опит да спасят поминъка си, земеделците се срещнаха с кмета Стефан Радев. Тяхното искане не е за еднократна помощ, а за фундаментална промяна в управлението на ресурсите. Основната цел е държавата да предаде управлението на стоковото тържище в Сливен на бъдещ кооператив или сдружение от самите производители. Идеята е да се създаде независима логистична база, която да освободи местните стопани от зависимостта от посредници и да им даде контрол върху съхранението и разпределението на плодовете.
Този модел не е нов – той е успешно прилаган в страни като Италия, Испания и Гърция. Там подобни структури позволяват на земеделците да планират производството си стратегически и да оптимизират логистиката, което в крайна сметка гарантира по-добра реализация на продукцията. Сливенските овощари вече са повдигнали този въпрос пред министерствата на земеделието и икономиката, надявайки се на реална политическа воля.
Икономическата картина в момента е мрачна. Цените на прасковите са спаднали драстично, а при сливите се очакват изкупни цени от около 22 евроцента – суми, които дори не покриват разходите за отглеждане. Към това се добавя и критичният недостиг на работна ръка, който прави прибирането на реколтата почти невъзможно без огромни финансови жертви за трудови договори.
Кметът Стефан Радев заяви, че макар общината да няма директни правомощия да променя държавната земеделска политика, той е готов да бъде гласът на производителите на национално ниво. Той пое ангажимент да подкрепи браншовия протест, насрочен за понеделник, 24 август, подчертавайки, че не може да остане безучастен, когато традиционен за региона отрасъл е заложен на карта.
За да се избегне пълният колапс на сектора, производителите настояват за незабавна програма за ликвидност от страна на Министерството на земеделието. Без устойчива стратегия и реална държавна подкрепа, трудът на сливенските земеделци рискува да остане без икономическа стойност, а градините им – да бъдат изоставени.
