Българската културна сцена загуби един от най-ярките си ироници. Любен Дилов-син си отиде на 61 години, след внезапен инфаркт по време на пътуване в Италия, оставяйки след себе си празнота, която се запълва с общи спомени за неговия блестящ ум и неповторимо присъствие.
Той не беше просто интелектуалец, а истински „български барон Мюнхаузен“, който умееше да превърне всеки разговор в истинско събитие. Неговата огромна ерудиция не служеше за унижение на околните, а беше мост към знанията, поднесен с щипотка сарказъм и безкрайна самоирония.
В началото на 90-те години Дилов-син се утвърди като пионер в жанра на комичните шоута. С проекти като „Ку-Ку“ и „Каналето“ той помогна на едно цяло поколение да премине през политическия преход с хумор, превръщайки се в един от основните архитекти на професията сценарист на сатирични предавания в България.
Макар да бе забележителен писател и творец, той не се страхуваше да се сблъска с реалността на бизнеса и политиката. Дори когато тези опити не бяха неговите най-силни страни, смелостта му да навлезе в сложните процеси на обществения живот го направи един от малкото интелектуалци, които действително се опитаха да задвижат мисленето, без да назидават.
Хората, които го познаваха, ще запомнят не само таланта му, но и невероятната му щедрост. Той беше човек, който издигаше младите колеги, споделяше сцената и подкрепяше приятелите си в най-трудните моменти, без да търси показност или признание.
С неговата кончина се затваря една глава от бохемния дух на София. Светът става малко по-сив без неговия остър език и способността му да вижда чудеса там, където другите виждат само обикновеност. Той остави след себе си уроци за това как се живее напълно и с вкус.
