След поредица от дипломатически напрежения и два неуспешни опита, Комисията по международна търговия към Европейския парламент най-накрая даде зелена светлина на ключово споразумение със САЩ. Този ход бележи повратна точка в трансатлантическите икономически отношения, като Брюксел приема условия, които доскоро предизвикваха сериозни дебати в европейските институции.
Основният стълб на сделката е мащабен ангажимент от страна на Европейския съюз за закупуване на американски енергийни ресурси. До края на 2028 г. блокът се задължава да инвестира колосалната сума от 750 милиарда долара в енергия отвъд океана. В замяна на това европейските мита върху американски стоки ще бъдат напълно премахнати, докато Вашингтон си запазва правото да облага вноса от ЕС с 15% налог.
Пътят до това одобрение беше осеян с безпрецедентни пречки. Първоначално процесът беше блокиран от необичайното искане на Белия дом за придобиване на Гренландия от Дания в началото на 2026 г. По-късно нови заплахи за тарифна война допълнително забавиха финализирането на пакта, договорен първоначално между Урсула фон дер Лайен и Доналд Тръмп през лятото на 2025 г.
Сега администрацията във Вашингтон настоява за експресно въвеждане на споразумението в сила. Крайната цел е процедурите да приключат до 4 юли, за да съвпаднат символично с честванията на 250-годишнината от американската независимост. Това придава на икономическото решение силен политически нюанс.
Предстои финалното гласуване в пленарната зала на Европейския парламент, което е насрочено за сесията между 15 и 18 юни. Въпреки че споразумението цели да стабилизира търговските връзки, то поставя европейските износители пред ново предизвикателство заради 15-процентните мита, които ще трябва да калкулират в цените си за американския пазар.
