Руската киноиндустрия навлиза в ера на засилен държавен контрол, който се опитва да възроди най-строгите практики от съветското минало. Целта е ясна – пълно премахване на творческата свобода в името на „качеството“ и идеологическата чистота.
Владимир Медински, помощник на руския президент по културата, открито заявява, че държавният надзор трябва да обхване всеки етап от създаването на един филм – от първоначалната идея и сценария до финалния монтаж. Според него това е единственият начин да се спре разхищението на публични средства за произведения, които той определя като „боклуци“. Интересно е, че Медински вижда в съветската цензура не само политически инструмент, но и гарант за художествено ниво, твърдейки, че тогава „халтурата“ не е била допускана в кината.
Финансовият поток в индустрията вече е насочен почти изцяло към държавния приоритет. Субсидиите се разпределят за проекти, които прославят „традиционните ценности“, героите от „специалната военна операция“ и участниците в Великата отечествена война. Статистиката за 2025 г. е показателна: 27 филма с патриотична насоченост и 12, посветени на войната в Украйна, са получили държавна подкрепа.
Реалното приложение на тези мерки вече се усеща от зрителите. От 1 март 2026 г. е в сила забраната за филми, които „дискредитират традиционните ценности“. Това принуди стрийминг платформите в Русия да предприемат масови съкращения на сцени и епизоди, за да избегнат санкции и правителствен натиск.
Последната стъпка в този процес е създаването на специален експертен съвет, който да контролира историческото съдържание не само в киното, но и в книгите и интернет пространството. Под прикритието на борбата с „неточните“ знания, целта е да се наложи единен разказ, който да подкрепя „гражданската идентичност“ и да е в пълно съгласие с официалната държавна доктрина.
