Пътят на Северна Македония към Европейския съюз отново се разклонява в точката на най-голямото напрежение – конституцията. Председателят на Европейския съвет, Антонио Коща, изпрати категорично послание до Скопие: изпълнението на договореностите от 2022 година не е въпрос на избор, а единственият формален път за стартиране на преговорите за членство.
В основата на този политически сблъсък стои т.нар. „френско предложение“, което бе консенсус за всички членки на ЕС преди четири години. Основният стълб на това споразумение е признаването на българите в конституцията на съседната държава, както и стриктното спазване на Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. и неговите допълнителни протоколи.
Интересното е, че изискванията не обхващат само българите. За да се постигне пълна интеграция, Скопие трябва да включи в преамбюла на своя основен закон и представители на хървати, черногорци, словенци, евреи и египтяни (група, към която се причисляват част от местните роми).
От другата страна на масата обаче стои премиерът Християн Мицкоски, който заявява твърдо, че правителството му няма да се съгласи на включването на българите в конституцията. За него въпросът е за достойнство, идентичност и предвидим процес, при който реформите и заслугите да бъдат оценени, без да се налагат компромиси с националните принципи.
Коща обаче не променя позицията си, подчертавайки, че прагматизъм и конструктивен диалог със съседите са единствените инструменти за изграждане на доверие. Според него силата да променят бъдещето си е в ръцете на самите македонци, стига да изпълнят поетите ангажименти, тъй като ЕС остава най-важният партньор за региона.
Това посещение е част от по-широка балканска обиколка на Коща, която включва Прищина и Белград, завършвайки с важен връх в Тиват, Черна гора. Темата за „споделения просперитет“ остава водеща, но за Северна Македония тя е пряко обвързана с решението как да се справи с българския въпрос.
