„Той ще продължи да изпълнява задълженията си“ казва Тръмп за настоящия посланик на Вашингтон в Анкара. Ще е и специален представител за Сирия и Ирак. Държавният секретар Рубио допълва, че „Барак е незаменим член на екипа на президента Тръмп и е един от хората, които най-добре разбират програмата на Вашингтон „Америка на първо място“. А тя била за „налагане на глобална хегемония“.
Оценката на Рубио е красноречива – „изигра безценна роля като наш представител за Сирия и неговият опит, връзки и разбиране на програмата „Америка на първо място“ ще продължат да носят ползи за нашата велика страна“.
За Вашингтон Том Барак е незаменим експерт, който се ползва с пълно доверие от страна на Белия дом и е централна фигура в регионалната политика, но в Анкара има гневни реакции и възмущение. Заради арогантните забележки на посланик Барак по време на Дипломатическия форум в Анталия, когато подчерта „конституционната монархия на Турция и източните цивилизации“. Още повече, че в Сирия на него серазчита за „стратегическо сътрудничество със сирийското правителство, както и на нашата работа с новото правителство в Ирак“. Избрано, между другото, под натиск на САЩ.
Но е видно, че интересите на Турция относно Сирия и Ирак не винаги съвпадат със стратегиите на Вашингтон. Анкара не може да преглътне използването от посланик Барак на скандални изрази на Дипломатическия форум в Анталия и то с „пренебрегване на историческото, културното и политическото наследство на Турция и източните цивилизации като описал региона като конституционна монархия“. „Пример за дипломатическа неучтивост“ според някои турски коментатори. Даже твърдят, че е говорил не като дипломат, а като „колониален губернатор“.
Обикновено в Турция не се ползва такъв тон по отношение на изяви на Вашингтон. Но „пренебрегването на дипломатическите граници“ е във връзка с обявяване от Барак на демократичните завоевания и републиканските системи в Западна Азия като „провал“. Предлагал изход чрез „конституционна монархия“ за страните от региона, което се оценява като „стратегия за налагане“. Възприема се за „крещяща намеса в суверенните права на страните от региона“. Дали се възхищава посланик Барак на „монархията“ или просто е „оперативен лобист за глобалния капитал“ не става ясно, но тревогата е налице.
Той произхожда от семейство, което е имигрирало от Ливан в САЩ през 1900г и по професия е юрист.Служил при Рейгън в МВP, оглавява огромно портфолио на компания, която оперира с енергийни проекти и недвижими имоти. Но не е просто бизнесмен, а близък сътрудник на президента Тръмп. Казват, че води задкулисната политика във външен план. Определян като фигура с влияние върху „сивата зона“ между политиката и бизнеса.
Обвиняван е в лобиране пред администрацията на САЩ от името на ОАЕ и е ярък пример за дипломацията на т.н. „бизнес сделки“. Казват, че за него външната политика не означава човешки права или демокрация, а „защита на инвестициите и сигурност на режима“. Съвсем по тръмповски. Но в Анкара смятат, че изявленията в Анталия са отражение на плана на САЩ да поддържат региона в състояние на „управляван хаос“.
Реагират предимно в т.н. независими турски медии, но така се процедира, когато не е удобно управляващи да изразяват неудовлетворение от политики на ключов съюзник. А дали изявите на Том Барак са „продължение на колониални проекти, насочени към възраждане на феодални структури“ е въпрос с развитие в бъдещ период. Ако е желание за „корпоративни държави, в които се работи с един лидер“, за да се контролират отвън, това няма как да не тревожи които и да са управляващи в региона. Турция все пак постоянно повтаря, че защитава националния си суверенитет и работи за регионално единство със съседите.
А това с „налагането на монархии от оперативни лобисти“, както и „колониалното мислене“ може да се приеме като изпреварваща информации с цел, че се следят внимателно процеси и внушения.
След новото назначение на Том Барак като специален представител за Сирия и Ирак, той заявява, че“за мен е честда служа на президента Тръмп , който е постигнал това, което никой негов предшественик не е постигал в Близкия изток“. Променена била „парадигмата на американската външна политика в региона“.
Поставянето от посланик Барак на Турция, Ирак и Сирия като части от една и съща стратегическа ос в Анкара се възприема като риск да бъде откъсната от европейската ѝ перспектива и да я направи част от кризите в Близкия изток. А Турция не била „някоя си страна от Близкия изток“ смятат анализатори в Анкара. Използването на наименованието Анатолия под заглавие Левант се възприема като опит да се скъсат връзките на Анкара с Европа и да се свърже с уравненията за Близкия изток. Готвел се по-широк регионален ред, центриран около Израел.
Слухове сочат,че такава политика разчита на свързване на материална и политическа подкрепа заЕрдоган и привързване към Абрахамските споразумения. Като за другите арабски страни. Определено това не устройва Турция. Изграждането на ос Турция-Сирия-Ирак само чрез президента Ердоган среща нескрито неодобрение на сериозни коментатори в Анкара. Задават се въпроси дали външната политика на Турция ще се провежда в рамките на тази близкоизточно-центрична рамка, очертана от Тръмп и Барак. Том Барак ли щял да диктува посоката на Турция? Защото определял Анадола като Левант?
И точно в тази посока в Анкара растат коментарите за капана, в който е попаднал Тръмп – хванат между ястребите и преговорите с Иран. Намирал се под натиск от местни и чуждестранни ястреби и характерния му политически прагматизъм. От сигнали за връщане към война и информации,че се оформя нова сделка с Техеран си стига до изводи, че максималистичните нагласи на ястребите във външната политика във Вашингтон оказват влияние върху Тръмп.Сенатори като Линдзи Греъм и Том Котън заедно с медии като Fox News и WSJ оказват влияние върху оформянето на американскатавъншна политика. Да не се забравя и Нетаняху с влиянието му върху Конгреса.Страхуват се Тръмп да не направи отстъпки на Иран. Да не направи „контролирано намаляване на напрежението“. За целта Нетаняху увеличава атаките в Ливан.
Така пречи на постигането на сделка с Иран, който има условие на спиране на огъня само при прекратяване на нападенията в Бейрут с оправдание, че се атакува Хизбула. Дори и Тръмп да го нарича „шибан луд“ и „скапан лунатик“, явно Нетаняху има свои лостове за влияние. Не го спира и посочването, че „всички те мразят“. Допълнено с „ако не бях аз, щеше да си в затвора“. Но след 3 месеца кампания в Иран изглежда, че реалностите на асиметричната война най-накрая проникват в мисленето на Пентагона.
Тръмп никога не е бил в подобна ситуация. В бизнеса, ако Тръмп не може да сключи сделка, той обявява фалит / 6 пъти!/ и си тръгва. Но да обявяваш фалит във война не е опция. Ако не сключиш сделка в такава ситуация, тогавагубиш. Въпросът е дали Тръмп вече е този без карти, както бе казал преди време за Зеленски. На практика Иран „държи непреодолимо ескалационно господство“.Причинява огромни щети на световната икономика в сравнение с болката,която американските военни могат да причинят на Техеран. Но Тръмп не може просто да си тръгне. ЗащотоИран ще запази контрола над Ормуз и това няма как да не унищожи наследството на Тръмп. Има ли лостове на влияние? Ако не, ще трябва да се правят отстъпки при преговорите.
За Турция с външния министър Фидан остава да изиграват своите карти в Близкия изток и намерят място след страните, които редят картите. Онова с оста Анкара- Дамаск- Багдад е тема за друг период и след приключване на войната с Иран. В Турция ще отстояват, че не са случайна страна и че в Близкия изток без Анкара няма как да се установява нов ред. Ще се наблюдава.
