Розата не е просто цвете, тя е символ, който пресича епохи и култури. От вкаменелости, датиращи от преди 32 милиона години, до древните рисунки в двореца на цар Минос в Кносос, това растение винаги е привличало човечеството. Днес с над 25 000 сорта, розата остава най-силният език за изразяване на страст и искреност.
Пътуването ни започва от Индия, където според преданията богинята на красотата Лакшми се е родила от розов цвят с хиляди листенца. Пазителят на Вселената, Вишну, я е събудил с целувка, превръщайки я в своя съпруга, а самата розова пъпка е станала свещен символ на божествената тайна за всички източни народи.
В Персия и Турция митовете придобиват друг нюанс. Персийците вярват, че Аллах е назначил бялата роза за управител на растенията, заменяйки сънливия лотос. Червеният оттенък на листенцата обаче се дължи на кръвта на един влюбен славей, чието сърце е било пробито от шиповете на цветето. Турците от своя страна свързват бялата роза с капките пот на пророка Мохамед, приписвайки ѝ пречистваща сила, докато червените рози поникват от кръвта на неговия зет.
Античната Гърция ни разказва за розата, родена от морската пяна около тялото на Афродита. Първоначално бяла и ароматна, тя става червена, когато богинята на любовта бяга към ранения Адонис и краката ѝ, разрязани от шипове, оцветяват листенцата с божествена кръв.
В Египет розата е била инструмент за власт и соблазн. Клеопатра е използвала нейния опияняващ аромат, за да покори Марк Антоний, застилайки пътя му с хиляди розови листенца или покривайки пода на стаята си с тях. Интересно е, че в древността розовото масло е било част от ритуалите по балсамиране на мумиите.
Римляните също са виждали в розата отражение на страстта. Те вярват, че тя е изникнала от целувките на Венера към Адонис. Друг разказ ни говори за ревността на Диана, която е погубила нимфата Розалия, а сълзите на Амур по нейните рани са разцвели първите рози.
В християнската традиция розата приема духовен смисъл. Една легенда разказва как от капки кръв на разпнатия Христос, попити от зелен мъх, е изникнала яркочервена мъхната роза. Дева Мария често е наричана Мистичната роза, а в райските градини първоначално белите рози почервенели от привличането между Адам и Ева.
Европейските легенди продължават в Унгария със Света Елизабет, чиято доброта към бедните е била rewarding – когато съпругът ѝ се опитал да разкрие какво крие под пелерината си, вместо хляб, от там са паднали рози и лилии.
В Германия древните саги свързват дивите рози, наричани шипки, с небесната царица Фрига. По-късно белите градински рози се считат за творение на Богородица, изникнали там, където тя простряла пеленките на младенеца, и се вярвало, че те могат да прогонят зли сили.
Завършваме в България с една трагична и красива история. Един български зидар, издигащ висока джамия в Персия, се влюбил в дъщерята на местния шах. Макар да били разделени от гнева на владетеля, двамата избягали заедно. Пристигнала в България, девойката, изтощена от пътя, подарила на любимия си розов храст като спомен за родината си, преди да издъхне. Младежът засадил растението в сърцето на българската долина, където то е намерило своя нов дом.
