31 май 1894 година остава завинаги белязан в българската история като деня, в който един от най-могъщите и противоречиви държавници, Стефан Стамболов, слиза от политическата сцена. След години, в които властта му изглеждаше непоклатима, а оставките – по-скоро формалност, този път княз Фердинанд I приема неговото оттегляне, предавайки управлението на Константин Стоилов. Новината за това събитие предизвиква истинско изумление сред тогавашната общественост, свикнала с желязната хватка на Стамболов върху съдбините на младото княжество.
Кой беше Стефан Стамболов? Не просто политик, а пламенен революционер със сърце на борец за свобода, активно участвал в Старозагорското (1875 г.) и Априлското въстание (1876 г.). Той е сред плеядата „строители на съвременна България“, чието име отеква с респект и признание за ролята му в изграждането на младата държава след Освобождението.
Като активен деец на Либералната партия, председател на Народното събрание и министър-председател от 1888 до 1894 г., Стамболов демонстрира изключителен държавнически нюх. Неговата политика е ключова за осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия и за успешното справяне с кризата след контрапреврата от 1886 г. Той не само стабилизира страната, но и твърдо я откъсва от прекомерната зависимост от Русия, прокарвайки ясно изразена националистическа линия, заради което е наричан и „българският Бисмарк“.
Един от най-големите му приноси е визията за икономическото възраждане на България. Заварвайки икономика в колапс и липсваща цялостна стратегия, Стамболов смело поема ролята на архитект. Той поставя началото на българския държавен протекционизъм, насочен в три основни посоки: насърчаване на родното производство, привличане на чужди капитали и изграждане на търговски отношения с други държави, изгодни за България.
Под негово ръководство България вижда изграждането на модерни пристанища във Варна и Бургас, създаването на „Българско търговско, параходно дружество“ през 1892 г. и поставянето на основите на прочутия Пловдивски панаир. Нещо повече, Стамболов е радетел за нормализиране на отношенията с Османската империя, за да се гарантира възможността България да се грижи за българите под османска власт.
Но дори титаните имат своите слаби места. Конфликтите с Царска Русия и нарастващото напрежение с княз Фердинанд I предначертават неговия край. Фердинанд, търсещ международна подкрепа във Виена от австро-унгарския външен министър Калноки и руския посланик Лобанов-Ростовски, подготвя почвата за отстраняването на Стамболов и за промяна в българо-руските отношения.
Така, на 31 май 1894 г., завесата пада. Едва година по-късно, на 6 юли 1895 г., Стефан Стамболов е брутално убит от политически врагове, оставяйки след себе си огромна празнина и една България, която завинаги ще носи отпечатъка на неговия гений.
Малцина са държавниците в нашата история, които могат да се похвалят с толкова ключово значение за развитието на страната. От революционер до „строител на съвременна България“, Стамболов остава пример за воля, визия и безкомпромисен национализъм, чието наследство продължава да вдъхновява и днес.
