Геополитическото напрежение в Близкия изток вече не е просто далечен политически проблем, а реална заплаха за финансовото състояние на милиони хора в най-богатите страни по света. Енергийната криза, подплатена от конфликтите около Иран и блокирането на търговията в Ормузкия проток, започва да изяжда покупателната способност на потребителите в развитите икономики.
В Съединените щати ситуацията е тревожна – за първи път от две години инфлацията, достигнала 3,8% през април, изпревари ръста на почасовите заплати, който бе от 3,6%. Това означава, че въпреки че номиналните доходи растат, реалната стойност на парите в джобовете на американците всъщност намалява, тъй като цените на стоките се покачват по-бързо.
Великобритания следва подобния тъжен път, където през първото тримесечие на годината ръстът на реалните доходи почти напълно спря. Дори в еврозоната, където се надяваха на бързо възстановяване след тежките инфлационни шокове от 2022 година, икономическата нестабилност отново поставя под риск финансовия комфорт на домакинствата.
Анализаторите предупреждават, че проблемът е дълбоко вкоренен в логистиката. Според експерти от KPMG, сериозните нарушения в веригите за доставки ще продължат да подхранват високите цени, дори ако стратегическите водни пътища бъдат отворени отново в краткосрочен план. Това превръща кризата в системен проблем, а не в краткотраен ценови скок.
Бъдещето не изглежда особено оптимистично за Европа. Прогнозите на Pantheon Macroeconomics сочат, че до 2026 година реалният ръст на заплатите в страните от еврозоната може да достигне нулева отметка, което предвещава период на стагнация за средностатистическия работник.
