Световната финансова карта се пренаписва в реално време. Докато дълго време Швейцария беше абсолютният символ на дискретност и сигурност за най-богатите хора на планетата, днес титлата на най-големия център за управление на трансграничен капитал вече принадлежи на Хонконг.
Статистиката е категорична: активите в специалния административен район на Китай достигнаха впечатляващите 2,95 трилиона долара, минимално изпреварвайки швейцарските 2,94 трилиона. Анализите на Boston Consulting Group подсказват, че това не е временен скок, а устойчива тенденция, която до края на десетилетието може да създаде пропаст от 600 милиарда долара в полза на Азия.
Но какво стои зад този масивен трансфер на средства? Мотивацията на инвеститорите се е променила фундаментално. Ако преди основният стимул за преместване на капитал беше данъчната оптимизация или сложните корпоративни схеми, то днес водещ фактор е т.нар. „юрисдикционна диверсификация“.
В свят, разкъсан от геополитическите конфликти, заплахи от санкции и политическа нестабилност, милиардерите вече не търсят просто ниски данъци, а безопасно разпределение на активите си в различни държави. Това е стратегия за оцеляване в епоха на неопределеност, която се засили значително след пандемията.
В резултат на това се очертават две мощни финансови оси. От едната страна е азиатското ядро, формирано от Хонконг и Сингапур, а от другата – западната група, включваща САЩ, ОАЕ и Швейцария. Тази нова архитектура на световния капитал отразява реалното преместване на икономическия център на тежестта към Изтока.
