Канадската провинция Албърта е богата на петрол. През последните години там сили набира сепаратистко движение. През октомври ще има референдум, на който един от въпросите ще гласи: Да остане ли Албърта част от Канада?
Изправена ли е Канада пред вероятността да загуби една от провинциите си? На 19 октомври в провинция Албърта ще се проведе референдум, в който един от въпросите ще гласи дали провинцията да остане част от Канада, или да предприеме нужните стъпки за организиране на нов вот, който да определи финално решение. Премиерът на Канада Марк Карни нарече това „опасен блъф“.
Канадският Брекзит?
Въпреки че резултатите от насрочения за тази есен референдум няма да са обвързващи, за Отава това определено е притеснително. Карни сравни инициативата на Албърта с Брекзит. През 2016, когато Великобритания гласува за излизане от Европейския съюз, сегашният премиер на Канада беше гуверньор на Английската национална банка и участваше активно в процесите във финансовата институция, последвали решението. „Видях от първа ръка какво стана в Обединеното кралство. Говореше се: „Гласувайте за това, ще мине леко, а после ще се преговаря и т.н.“. Но ето, че минаха десет години и те още се опитват да поправят станалото – онова, за което хората не смятаха, че гласуват, но което в крайна сметка получиха“, коментира лидерът на Канада. По думите му подобен вот е „недемократичен“ и вреди на страната в момент, в който той се опитва да привлече инвестиции.
Премиерката на провинция Албърта Даниел Смит казва, че тя лично подкрепя единна Канада. Партията ѝ не беше включила в предизборната си програма подобен референдум. През последните години в богатата на петрол провинция обаче се наблюдава нарастващо сепаратистко настроение, а инициативата за отцепването идва след като 300 000 души подписаха петиция с искане да се проведе референдум по въпроса.
Някои наблюдатели сравняват ситуацията, в която се намира премиерката Смит, с тази на бившия британски премиер Дейвид Камерън, който беше начело на страната, когато се проведе референдумът за напускане на ЕС. Тогава той прегърна идеята за национално допитване, за да удовлетвори желанията на определена фракция в Консервативната партия, въпреки че той самият беше против излизането на Великобритания от Европейския съюз.
Как се стигна до такъв вот?
Албърта е четвъртата по големина провинция в Канада с население от около 5 милиона души. Провинцията е известна с нефтените си пясъци, които допринасят значително за икономиката на Албърта и Канада. Доказаните запаси от нефтени пясъци в провинцията възлизат на приблизително 158,9 млрд. барела нефт, което означава, че Албърта разполага с четвъртите по големина запаси в света, след Венецуела, Саудитска Арабия и Иран.
През изминалата година застъпниците за независимостта на Албърта организираха обществени дискусии из цялата провинция, за да проучат интереса към независимост, пише Би Би Си. По-късно през годината стартираха гражданска петиция за отделяне, която събра над 300 000 подписа. Петицията обаче беше блокирана от съд в Албърта в началото на този месец – причината е, че коренното население не е било консултирано, а при потенциално отделяне на Албърта от Канада техните земи ще бъдат засегнати.
Междувременно друга група, водена от бившия заместник-премиер на Албърта Томас Лукашук, събра подписи за петиция против отделянето, която кръсти „Завинаги канадци“. Тя беше подписана от над 400 000 жители на Албърта.
Независимост, натиск към Отава или присъединяване към САЩ?
Сепаратисткото движение се ръководи от Мич Силвестър, собственик на магазин за оръжие от град Бонивил, и Джефри Рат, адвокат от Калгари. И Силвестър, и Рат са членове на групата „Проект за просперитет на Албърта“, която твърди, че икономическият растеж на провинцията е бил възпрепятстван от дългогодишното управление на Либералната партия в Отава.
По-конкретно: много от участниците в движението са разочаровани от екологичните политики, които според тях са попречили на изграждането на тръбопроводи и на достъпа до ресурсите на богатата на петрол провинция, която традиционно е с консервативни нагласи, обяснява Би Би Си. Те смятат също, че Албърта дава много повече на страната, отколкото получава, и че Отава има непропорционално голямо влияние върху вътрешните ѝ дела.
Има и друга гледна точка. По време на обществено обсъждане на темата за отделянето през 2025 някои членове на сепаратисткото движение коментираха пред Би Би Си, че искат да използват заплахата от независимост като натиск в преговорите с Отава за решения, свързани с Албърта. Някои хора в това движение пък казват, че биха приели Албърта да се присъедини към САЩ. Един от лидерите на сепаратистите – Джефри Рат, също казва, че според него Албърта има повече общи културни черти с части от САЩ, отколкото с останалата част от Канада. Рат казва, че е пътувал до Вашингтон, където се е срещнал с представители на администрацията на Тръмп, пише британската обществена медия.
Какви са настроенията в Албърта по въпроса
Социологическите проучвания сочат, че мнозинството от жителите на Албърта биха гласували за оставане в Канада. Проучване на Ipsos от януари показва, че около 28% биха гласували със „за“ на референдум за независимост. Същото допитване показва, че сред поддръжниците на отделянето близо 20 на сто заявяват, че подкрепата им е символична или условна – което означава, че не са твърдо решени да гласуват „за“, ако има реален референдум по този въпрос.
Друго проучване на Abacus Data, публикувано през март, също разкрива сходни резултати: в него като 26% заявяват, че подкрепят независимостта, пише Би Би Си. А проучване на канадската медия Си Би Си, публикувано през април, показва, че подкрепата за независимостта на Албърта остава непроменена през последната година.
