Ръководителите на отбраната от ЕС настояват Белгия да позволи използването на замразените активи на руската централна банка за закупуване на спешно необходимото въоръжение за Украйна, предупреждавайки, че Киев може да остане без боеприпаси до пролетта, предаде агенция Белга, цитирана от БТА.
Шведският министър на отбраната Пол Йонсон заяви, че Украйна се нуждае от финансовата мощ, за да продължи да се бори, докато холандският му колега Рубен Брекелманс подчерта, че използването на активите би показало на Москва, че не може да надживее европейската подкрепа. Германия също подкрепя инициативата, като посочва необходимостта Украйна да разшири противовъздушната си отбрана и да увеличи запасите си от боеприпаси.
Около 185 милиарда евро от замразените руски средства се съхраняват в белгийската клирингова къща „Юроклиър“, което прави Брюксел ключов фактор в решението. Белгия обаче продължава да се противопоставя. Премиерът Барт де Вевер твърди, че използването на активите може да навреди на мирните преговори, а главният изпълнителен директор на „Юроклиър“ дори заплаши да съди ЕС. Опасенията се засилиха и след отказа на Европейската централна банка да подкрепи финансово плана.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че Белгия трябва да промени позицията си. Според Калас „заем за репарации“, обезпечен със замразените руски средства, е най-реалистичното решение и би укрепило европейската позиция в мирните преговори. Тя подчерта, че подобна стъпка би изпратила „силен сигнал“ и към Вашингтон, че Европа предприема решителни действия за прекратяване на войната.
Калас увери, че останалите държави членки са готови да споделят всички правни рискове с Белгия.
Специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф замина за Москва днес за нов кръг от преговори, а европейски представители се опасяват, че Украйна може да бъде подтикната към отстъпки. Така Белгия се оказва под засилен натиск преди ключовата среща на върха на ЕС на 19 декември.
