На 19 май 1881 г. в един от космополитните градове на Османската империя – Солун, се ражда момче. То учи в Битоля и Истанбул и влиза в историята като Ататюрк (Бащата на турците).
На 19 май 1881 г. Мустафа Кемал се появява в семейството на дребния търговец Али Ръза Ефенди.
Първоначално малкия Мустафа учи в прогимназиалното военно училище в Солун, а в 1899 г. завършва средното кадетско училище Манастър (Битоля).През 1902 г. се сбъдва отколешната мечта на Мустафа Кемал. Той учи и завършва престижната Военна академия в Истанбул. По-късно участва в Триполитанската, Балканската и Първата световна война.
През 1913-1914 г. Мустафа Кемал е военно аташе в София и остава с незабравими впечатления от това пребиваване. Тук той среща и голямата си любов Димитрина Ковачева, дъщерята на известния български генерал Стилиян Ковачев (1860-1939).
След Първата световна война Кемал Ататюрк отхвърля Севърския мирен договор.
Основните клаузи в договора са териториални, военни и юридически.
Териториалните клаузи са свързани с разделянето на османските територии между победителките.
– Франция получава Ливан и Сирия, а Дулкадир и Киликия остават под френско влияние.
– Италия получава като зони на влияние Тарс, Анталия, Кония и части от централен Анадол и получава потвърждение за прякото присъединяване на Додеканезите към своите територии.
– Армения получава Ерзурум и земите около езерото Ван, заедно с областта Трабзон.
– Гърция получава Източна Тракия, заедно с Егейските острови и под формата на зона на влияние областта около Измир. След изтичането на 5 години, в областта се предвиждало да се проведе референдум, който да определи дали територията да стане част от Гърция или да остане в Османската империя.
– Великобритания получава Палестина, Трансйордания и Ирак, и части от Кюрдистан като зона на влияние.
– Босфора и Дарданелите са демилитаризирани и предадени под Международен контрол.
– Договорът предвижда и референдум сред кюрдите, който да определят бъдещето им. Референдумът така и не е проведен заради разногласия сред самите кюрди.
Военните клаузи предвиждат намаляване на османската армия до 50 000, разрешават запазване само на 7 бойни кораба и 3 торпедни лодки и забраняват на Османската империя да разполага с военно-въздушни сили. Освен това, се създава съюзническа контролна комисия, която да следи за изпълнението на военните клаузи.
Генералът от османската армия и герой от защитата на Дарданелите – Мустафа Кемал паша се изтегля в все още свободните територии, отхвърля властта на султана като изчерпана и старомодна и обявява намерението си да спаси държавата от катастрофата в която се намира.
На 28 август 1925 г. Мустафа Кемал произнася знаменитата си реч „За шапката и фереджето“. С нея той поставя знак за европеизираното на страната и отхвърляне на традиционното ислямско облекло. Той налага модата на турския мъж да се носи с дрехи по западен образец и гладко избръснат.
На 4 октомври 1926 г. се приема нов Гражданско – процесуален кодекс. Той дава равни права на жените с мъжете при сключване на брак, развод, в професиите и т.н. От 3 април 1930 г. нежният пол придобива правото да взема участие на общинските избори, а от 5 декември 1934 година за пръв път в Националното събрание влизат 17 жени като депутати.
На 30 ноември 1925 г. със закон са затворени теккета, тюрбета и медресета, а религиозните дисциплини в училищата са премахнати.
На 1 ноември 1928 г. Турция казва сбогом на арабската азбука и приема латинската писменост.
Почти по същото време се въвежда европейският календар, а ала турката е заменена с ала франгата (западно време по Гринуич).От 1931 г. започва да се употребява и нова метрична система. Старият аршин, ензадето и оката отиват в историята. ) се използва дължината,метърът замества ензадето,а килото оката. Последните се уеднаквяват и по този начин улесняват икономиката,вътрешната и външната търговия. През 1933 г. започва да функционира първият модерен университет.
