В Благоевград живее един човек, чийто живот е раздвоен между две на пръв поглед противоположни свята: тишината на църквата и шума на боксовата зала. Отец Андон Шавулев, по-известен като отец Дончо, е единственият в България свещеник, който съчетава духовната служба с ролята на боксов треньор. За него расото и боксовите ръкавици не са противоречие, а две различни форми на една и съща мисия – да помогне на човека да бъде истински и да спечели доверието на другите.
Поредното доказателство за многостранността на личността му е стихосбирката „Акварел“. Книгата, която първоначално е издадена благодарение на инициативата на семейството му и приятеля му Румен Леонидов, разкрива поетичната страна на духовника. В нейните стихове се срещат планини, море и спомени от младостта, а самият ринг се превръща в метафора за живота – място, където след всеки тежък удар човек трябва да намери сили да се изправи и да продължи напред.
Пътят на отец Дончо към олтара не е бил прав. Роден в село Лозеница, той първоначално мечтае за морето. Като млад човек работи като докер в пристанището на Варна, където ето така се сблъсква с бокса. Въпреки тежкия физически труд, той не пропуска тренировките, но контузия на ръката принуждава го да се откаже от активните състезания. Макар морето и ринга като състезател да останат в миналото, духовният му път започва с образование в Духовната академия.
Решаващият момент в живота му настъпва през 1985 година. Докато работи като треньор в Сандански, един от неговите млади боксьори преживява тежко сътресение. В един акт на дълбока вяра и отчаяние, Андон Шавулев дава обет, че ако момчето оцелее, той ще посвети живота си на свещеническото служение. Чудото се случва – младежът се възстановява, а треньорът изпълнява обещанието си, превръщайки вярата в своя основен жизнен стълб.
Днес отец Дончо служи в храма „Въведение Богородично“ и води боксов клуб „Пирин“. Неговата най-ценна мисия обаче е работата с деца в риск – сираци, младежи от разделени семейства или такива, попаднали в клопката на наркотиците и агресията. За него боксът не е просто спорт, а школа по морал. Той учи своите ученици да бъдат рицари, да уважават противника и да разбират, че истинската победа не е в медала, а в достойнството и способността да се изправиш след всеки провал.
Историята на неговите възпитаници е разнообразна – от европейски вицешампионки като Таня Илиева до младежи, които са успели да победят тежки зависимости с помощта на спорта и духовната подкрепа. За отец Дончо най-големият успех е когато едно дете избере прага на залата пред кварталната компания или наркотика. Той остава до своите бойци не само в моментите на триумф, но и когато светът се отдръпва от тях, вярвайки, че вярата, показана чрез постъпки, е единственото, което може истински да спаси изгубена душа.
