От 1 октомври Пловдив се превръща в сцена на една от най-дискусионните градски мерки в страната. Под тепетата влезе в сила забрана за движение на стари и по-замърсяващи автомобили в централната градска част. Целта е благородна – по-чист въздух за жителите на града, но пътят към нея е осеян със сериозни социални и икономически въпроси, които разделиха обществеността.
Така нареченият „Малък ринг“ ще функционира ежегодно от 1 октомври до 30 април, обхващайки сърцето на Пловдив, заключено между булевардите „Руски“, „Цар Борис III Обединител“, „Христо Ботев“ и „Шести септември“. Самите булеварди остават извън обхвата на ограничението. Забраната е насочена към моторни превозни средства от първа и втора екологична група, което на практика засяга бензинови автомобили, произведени до края на 90-те години, и дизелови коли, регистрирани до 2007 г. – критерий, който вече е познат от подобни регулации в други големи градове.
Именно тук се крие същината на проблема за хиляди пловдивчани. За много домакинства, особено тези с по-ниски доходи, притежанието на автомобил на 20 или повече години не е въпрос на избор, а на необходимост и финансови възможности. Пройчо Кунчев, шофьор на 23-годишен автомобил, споделя дилемата: „Предпочитам да отида с такси до центъра, отколкото да тегля кредит за автомобил.“ Подобна е ситуацията и за малкия бизнес. Панчо, който използва 25-годишен бус за превоз на дограма, е принуден да наема автомобил, за да продължи да обслужва клиенти в централните райони, подчертавайки тежестта, която мярката налага върху предприемачите.
Освен социалния аспект, ефективността на забраната е под въпрос. Пловдив отдавна се бори с мръсния въздух, причинен не само от автомобилния трафик, но и от битовото отопление на твърдо гориво, промишлеността и строителството. Адвокат Атанас Костов от сдружение „Пловдив на гражданите“ изразява скептицизъм, опасявайки се, че ограничаването на движението в малка зона може просто да измести проблема към околните булеварди, вместо да го реши. Замърсяването не познава граници, а емисиите, произведени извън ринга, неизбежно ще достигнат и центъра.
От общината, в лицето на заместник-кмета по екология Иван Стоянов, защитават мярката като ключова част от стратегията за намаляване на фините прахови частици и азотния диоксид. Предвидени са и изключения: жителите на зоната могат да получат разрешение за един автомобил на жилище, независимо от неговата екологична група, а също така и превозни средства със специален режим, обществен транспорт и исторически автомобили. Въпреки това, за хиляди хора, които живеят извън „Малкия ринг“, но работят или имат всекидневни ангажименти в центъра, старият автомобил се превръща в сериозна пречка.
Иронията е, че прилагането на забраната започва с организационни предизвикателства. Автоматизираната система за контрол, включваща камери и софтуер, няма да бъде готова за старта на 1 октомври поради обжалване на обществена поръчка. Това означава, че първоначално проверките ще се извършват ръчно от служители на общинското предприятие „Паркиране и репатриране“. Обещава се и по-мек старт с предупреждения вместо глоби в началото, но липсата на готова система повдига въпроси за равномерността и ефективността на контрола. Пловдив е изправен пред един амбициозен, но и изпълнен с противоречия експеримент за бъдещето на градската мобилност и качеството на въздуха.
