Докато потребителите в България продължават да следят с тревога касовите си бележки, статистиката от борсите и тържищата поднася изненадваща новина: цените на едро за някои от най-важните стоки в потребителската кошница всъщност бележат спад. Данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за периода от края на 2025 г. до септември 2026 г. показват, че основни продукти като ориза, лещата и брашното са поевтинели на ниво склад.
Анализът на цифрите разкрива конкретни промени: килограм ориз е паднал от 1,71 евро на 1,63 евро, а лещата е намалила цената си от 2,11 евро до кръгло 2,00 евро. Дори при брашното тип „500“ се наблюдава свиване от 0,77 евро на 0,70 евро. Любителите на месните преработки също биха забелязали, че кренвиршите на едро са поевтинели с около 3,2%, достигайки нива от 2,68 евро за килограм.
Въпреки тези оптимистични сигнали от тържищата, реалността в кварталния магазин остава коренно различна. Причината за това разминаване се крие в сложната верига на доставки. Преди да стигне до крайния клиент, всеки продукт се натоварва с допълнителни разходи за транспорт, логистика, съхранение и труд. Търговските надценки, които магазините налагат, за да покрият собствените си оперативни разходи, често „изяждат“ всяко понижение, постигнато от производителите.
Паралелно с това, общата икономическа картина в страната през 2026 г. остава динамична и предизвикателна. Националният статистически институт отчита устойчива инфлация, която не позволява на домакинствата да усетят реално облекчение. През пролетните месеци на 2026 г. годишната инфлация достигна пикови нива от 6,8% през април и 6,9% през май, което обяснява защо усещането за поскъпване на живота доминира над сухата статистика за отделни стоки.
Макар през лятото на 2026 г. да се наблюдава леко успокояване – с годишна инфлация от 5,4% през юни и 4,5% през юли – август отново донесе лек ръст до 5,1%. Този постоянен инфлационен натиск означава, че дори когато суровините поевтиняват, общите разходи на бизнеса за енергия и заплати продължават да поддържат крайните цени високи. В крайна сметка, за българския потребител истинската цена на еврото и пазарната икономика се измерва не на борсата, а чрез сумата под чертата при всяко пазаруване.
