Предстоящият юли обещава да бъде горещ не само заради температурите, но и заради политическите трусове, които се очакват в Анкара. Срещата на върха на НАТО на 7 и 8 юли в турската столица вече е белязана като повратна точка, в която американският президент Доналд Тръмп ще постави съюзниците си пред свършен факт. Това няма да бъде поредната дипломатическа среща с любезни усмивки, а по-скоро предявяване на финансова сметка, която много европейски столици все още се надяват да избегнат.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио не остави място за съмнение, определяйки форума в комплекса „Бештепе“ като най-съдбоносния в историята на Алианса. Според Вашингтон времето за преговори е изтекло, а натрупаните противоречия изискват незабавна развръзка. Тръмп пристига с ясен мандат за реформи, които могат коренно да променят начина, по който функционира западната отбранителна система.
В центъра на американската стратегия стои въпросът за парите. Белият дом е категоричен: американският данъкоплатец няма повече да субсидира сигурността на богатите европейски държави. Тръмп ще настоява за рязко увеличаване на военните бюджети, като този път ангажиментите трябва да бъдат подкрепени с реални договори и покупки, а не само с обещания за бъдещето. Посланието е просто – който иска сигурност, трябва да плаща за нея.
Натискът обаче не се ограничава само до финансите. Вашингтон подготвя радикална реорганизация на структурите за вземане на решения в НАТО. Тръмп е разочарован от тромавите процеси и липсата на гъвкавост. Над масата на преговорите виси и „дамоклиевият меч“ на евентуално изтегляне или редуциране на американските войски в Европа, ако европейските лидери не покажат воля за по-голяма финансова ангажираност.
Геополитическият обхват на срещата ще се разпростре далеч отвъд границите на Европа. Американският лидер ще поиска от съюзниците си по-активна роля в Близкия изток, особено по отношение на сдържането на Иран и гарантирането на сигурността в Ормузкия проток. Тази позиция поставя много европейски държави в деликатна ситуация, тъй като те традиционно се опитват да балансират своите интереси в региона.
Домакинът на срещата, Реджеп Тайип Ердоган, също има своите очаквания. Турция се надява да използва присъствието на Тръмп за стабилизиране на регионалните конфликти и евентуално удължаване на примирието между Вашингтон и Техеран. За Турция този форум е шанс да утвърди своята позиция на ключов играч в НАТО, докато за останалите членове той е тест за оцеляване.
Пред европейските лидери стои сериозно предизвикателство. Те ще трябва да убедят Тръмп в своята лоялност и полезност, но този път само думи няма да са достатъчни. Трансатлантическата солидарност вече има конкретна цена, а времето за изчакване приключи.
