Представете си организация, която генерира загуби от 48 милиона евро, но същевременно осигурява на своя ръководител месечен доход от 13 680 евро. Това не е сценарий от сатира, а реалността в Националния дворец на културата (НДК), където заплатата на директорката Андриана Петкова надвишава дори тази на министър-председателя на България.
Въпросът за квалификацията на мениджмънта става централен, когато разгледаме професионалния път на г-жа Петкова. С образование в сферата на маркетинга и здравния мениджмънт, тя е преминала през разнообразни дейности – от стрийминг платформи за сценични изкуства и медицински изследвания до търговия с лекарства и производство на енергия. Този еклектичен микс от опит е бил сметнат за достатъчен за управлението на най-голямото културно дружество в страната.
Особено стряскащо е твърдението на Петкова, че именно тя е „вкарала културата“ в НДК. Това изказване напълно игнорира десетилетията традиция на институцията, която е дом на емблематични събития като „Киномания“ и музикални фестивали, съществуващи далеч преди нейното назначаване. Дори Литературният клуб „Перото“, където са правени тези изявления, е наследство от минали поколения, а не плод на настоящия мениджмънт.
Финансовият хаос не се ограничава само до огромните общи загуби. Има данни за неплатени фактури към частни медии за култура, което подчертава цинизма на ситуацията: докато директорът получава огромно възнаграждение, малките партньори остават без дължимите им средства в условия на висока инфлация.
Случаят с НДК е показателен за системния проблем с политическите назначения в културния сектор. Вместо да се залага на доказани творци и компетентни мениджъри, които биха превърнали двореца в истински център на изкуствата, се избират „наши хора“, чийто основен принос изглежда е умението да се управляват държавни активи за лична изгода.
