
Много често в геополитическите дискусии се приема, че един дипломатически успех може мигновено да изтрие икономическите последици от дългогодишни конфликти. В случая с Ормузкия проток, надеждата за споразумение между САЩ и Иран е голяма, но реалността на енергийните пазари е далеч по-сложна.
Джули Козак от Международния валутен фонд (МВФ) изпраща ясно предупреждение: дори ако протокът бъде отворен утре, цените и доставките няма да се нормализират веднага. Това не е въпрос на политическа воля, а на физически и логистични ограничения, които не могат да бъдат преодоляни за часове.
Един от най-критичните фактори е състоянието на производствената инфраструктура. Когато инсталациите са повредени, възстановяването им отнема време и огромни ресурси. Не е възможно просто да се „включи ключ“, за да тръгне петролът в пълния си обем, без да се поправят сериозните щети по обектите.
Към това се добавя и базовият фактор време. Танкерите не се придвижват мигновено; те имат нужда от дни и дори седмици, за да изминат разстоянието от Ормузкия проток до крайните си дестинации по целия свят, което създава естествен лаг в предлагането.
Най-тежко тази бавна нормализация ще се отрази на държавите с ниски стратегически резерви от петрол и петролни продукти. За тях всяко забавяне в доставките е риск за националната сигурност и икономическата стабилност, което прави ситуацията изключително деликатна.
