В производствената база на „Ел Би Булгарикум“ в град Видин напрежението е достигнало критична точка. Служителите, обединени в синдикална организация на КНСБ, отправят открито писмо, в което описват ситуацията като пълен хаос. Вместо диалог и преговори, работниците се сблъскват с пълно мълчание от страна на настоящия изпълнителен директор Ивайло Лилов, който е заменил корпоративната комуникация с медийни изяви.
Един от най-парадоксалните моменти в управлението на дружеството е финансовата неяснота. Докато официалните отчети за първите девет месеца на 2023 г. сочат печалба от близо 3,8 милиона лева, ръководството публично твърди, че компанията е на загуба от 3 милиона. Този разминаващ се резултат от близо 7 милиона лева се използва като аргумент за отказ от повишаване на заплатите, което поставя под въпрос компетентността на финансовото управление.
Кадровата политика на компанията също предизвиква недоумение. Докато ключови кадри от производствената база в Видин напускат поради ниски възнаграждения, в маркетинговия отдел се назначават нови служители със средни заплати от 3500 лв. Всичко това се случва на фона на липсата на приета бизнес програма за периода 2024-2026 г., въпреки изричните изисквания от Министерството на икономиката.
Пазарната стратегия на държавния гигант изглежда също така объркваща. Цените на крайните продукти са скочили с около 60%, което води до абсурдна ситуация: българското масло е по-скъпо от немското и френското в едни и същи магазини. Паралелно с това, поради лошото управление на складовете, се съобщава за бракувани 2,5 тона трайни продукти, което е директна загуба за компанията.
Международното партньорство с японската компания „Мейджи“ също е в опасност. Плановете за създаване на съвместен научноизследователски център, които бяха договорени и графикът за които беше подписан още през март 2023 г., остават на хартия. Вместо реализация, се наблюдава блокиране на комуникацията с японските партньори, което застрашава 50-годишните двустранни отношения.
В крайна сметка, разминаването между амбициозните декларации за конкурентоспособност и реалните действия на управлението води до социално напрежение и стачна готовност. Ситуацията в „Ел Би Булгарикум“ се превръща в пример за това как неадекватното мениджмънт може да подкопае стабилността на едно стратегическо държавно предприятие.
