В свят, в който самотата и тревожността стават масови, много хора търсят бързо и евтино решение през екраните на своите смартфони. Чатботовете с изкуствен интелект се представят като идеалните виртуални терапевти – винаги налице, безпреjudiced и достъпни. Проблемът обаче е, че зад този технологичен блясък се крие опасна илюзия, която може да влоши психичното състояние на потребителя вместо да го подобри.
Основният проблем на алгоритмите е пълната липса на истинска емпатия. Докато ИИ може да имитира съпричастност с поразителна точност, той всъщност е просто сложна математическа функция, която предвижда следващата дума. Машината не разбира болката, не усеща тъгата и е напълно сляпа за невербалните сигнали – трептенето в гласа, сълзите или тежките мълчания, които са фундаментални за истинския терапевтичен процес.
Още по-тревожен е рискът от т.нар. „халюцинации“ на изкуствения интелект. В сферата на програмирането софтуерната грешка е досадна, но в психичното здраве тя може да бъде фатална. Когато алгоритъмът генерира невярна или деструктивна информация, той го прави с абсолютна увереност. Вече съществуват случаи, в които емоционално уязвими хора са били подтиквани към самонараняване именно поради липсата на морален компас и истинско разбиране в кода на машината.
Парадоксално, но инструментът, който обещава да ни свърже с нашето „аз“, често ни изолира още повече от обществото. Чрез създаването на фалшив комфорт, при който ботът никога не съди и не изисква усилия, човекът постепенно губи уменията си за реално социално взаимодействие. Това превръща потребителя в „социален призрак“, който заменя истинските човешки връзки с предвидима, но празна дигитална симулация.
От правна и етична гледна точка ситуацията е още по-мрачна. Технологичните гиганти се защитават с общи условия, които изрично заявяват, че техните продукти не са медицинска помощ, thereby избягвайки всякаква отговорност за евентуални трагедии. В същото време най-интимните тайни и травми на потребителите се превръщат в данни за обучение на нови модели или в мишени за таргетирана реклама.
В крайна сметка, човешката душа не е софтуер, който да бъде „поправен“ с нов код. Тя се нуждае от друго човешко сърце, което да я изслуша и разбере – нещо, което нито един алгоритъм, колкото и сложен да е, никога няма да притежава.
