Историята на Християн Пендиков не е просто хроника на едно насилие, а огледало на дълбоките политически и етнически разломи между София и Скопие. Повече от три години след бруталния побой в Охрид, съдебната машина продължава да се върти, а въпросът за истинския мотив зад нападението остава един от най-спорните моменти в цялото производство.
Всичко започна в една злокобна вечер от януари 2023 г., когато Пендиков, тогавашен секретар на сдружението „Цар Борис Трети“, беше нападнат с неописуема жестокост пред заведение край Охридското езеро. Травмите бяха катастрофални – счупена челюст, ребра и прешлени, което наложи спешна евакуация със самолет до София за лечение във Военномедицинска академия. Този акт на агресия бързо надхвърли рамките на обикновен криминален случай, превръщайки се в сериозен дипломатически скандал.
Правосъдието в Охрид обаче се оказа бавно и противоречиво. След две години на многократни отлагания и процесуални спорове, през март 2025 г. Илия Спасески и Борче Ангелов бяха осъдени на по осем месеца затвор за причиняване на тежка телесна повреда. Ключовият удар за пострадалия и българската страна обаче дойде от това, че съдът отказа да признае мотива за етническа омраза, въпреки тезите на прокуратурата, че българското самосъзнание на Пендиков е било основната причина за атаката.
Символиката на случая се засили, когато Християн Пендиков получи българско гражданство, лично връчено от вицепрезидент Илияна Йотова. За България този инцидент се превърна в доказателство за несигурността на хората с българска идентичност в Северна Македония, докато в Скопие защитата на подсъдимите настояваше, че става въпрос за случаен конфликт без национален заряд.
Сега, с новото връщане на делото в Основния съд в Охрид, правосъдието отново е на изпитание. Окончателният извод за това дали побоят е бил продиктуван от омраза или е бил просто личен сблъсък, ще определи не само наказанието за извършителите, но и ще остави траен отпечатък върху отношенията между двете съседни държави.
