Цветан Василев пред ФАКТИ – за центъра около Пеевски, срещата с Доган и ролята на Борисов

От фалита на Корпоративна търговска банка изминаха 6 години. Делото си тече, банкерът Цветан Василев, който е подсъдим в него, е в Сърбия, защото смята, че в България животът му е в опасност, а в същото време според държавното обвинение бизнесменът и депутат от ДПС – Делян Пеевски, няма никаква съпричастност към битието на банката.

Така или иначе, за огромно съжаление общественият интерес отдавна е изместен от това дело, мнозинството хора изобщо не го следи, и не е ясно дали в близките години то ще приключи. Освен това, за самият фалит на банката вече са казани толкова много неща, включително са повторени по няколко пъти, че за медиите остава по-скоро това да търсят генезиса на случилото се тогава, на случващото се днес и взаимовръзката между тях.

По този повод вчера от ФАКТИ разговаряхме с банкера Цветан Василев, който представи своята гледна точка по множество въпроси. Разбира се, тези, които са уверени, че в казаното има неистини и се почувстват по някакъв начин засегнати, спокойно биха могли да поискат своето право на отговор.

За какво разговаряхме с Цветан Василев можете да научите в редовете надолу.

– Г-н Василев, кои личности съставляват т.нар. център около Пеевски, който толкова често споменавате в интервютата си?

– На този въпрос е трудно да се отговори еднозначно, защото има хора, които работят за него и те са известни. Такива, които представляват неговите интереси в различни компании, номинални собственици на офшорни компании. Става дума за един доста разностранен екип от адвокати и всякакви други, които обслужват неговите разностранни интереси. Това е най-тесният му кръг. По-сложен е отговорът на въпроса кого представлява той всъщност и чии са интересите на т.нар. от мен ''дълбока държава''. А за мен няма съмнение, че Пеевски е лицето на тази ''дълбока държава''. Та, там отговорът вече е доста по-труден и нееднозначен, но в крайна сметка за мен корените отиват към онези остатъци от Първо и Шесто главно управление на комунистическата Държавна сигурност. Разбира се, новирани в ново време, обновени, наложени нови лица. Сред по-известните са бившият вицепремиер Цветлин Йовчев, бившият шеф на ДАНС Писанчев и пр., и пр. хора, които са въоръжени с много информация. Това е т.нар. Библиотекарски институт, или част от него. Но пак казвам, трудно е да се даде еднозначен отговор. Факт е обаче, че Пеевски успя да привлече тези хора на своя страна. Може би с това, че, както казват американците, успяваше да деливърва, успяваше да реализира техните идеи, насоки и интереси.

– Тоест, излиза, че България се управлява Държавна сигурност и към момента?

– За мен няма съмнение в това. В някаква степен, разбира се, и премиерът Борисов. Макар че той е официализираната част, в крайна сметка е дошъл три пъти на власт след избори. Но в някаква степен и той представлява интересите на задкулисната държава. Аз неколкократно съм ги наричал мутромилиционерска банда, защото обединява интересите на милиционерите, тоест на Държавна сигурност, и на техните полеви играчи, най-изявените от които са представителите на мутрите от 90-те години.

– Вие споменахте думата ''информация''. Освен с нея, споменатият център с пари и компромати ли материализира влиянието си?

– Да, не само с пари. Тази система определено се държи от огромни финансови потоци, които я захранват. Онзи ден Касим Дал беше дал някакво интервю, в което цитира числото 200 като бройка на съдии, следователи и прокурори, които са на заплата, платени са от Пеевски. Това са огромни финансови потоци, но според мен те не са основните, защото много лесно при криза, ако подобни отношения се основават само на финанси, те бързо се забравят. Със сигурност банката на компроматите, с които държат тези хора, не е много по-малка от банката на парите. За почти всички от тях под някаква форма са използвани техните човешки слабости, за да бъдат държани в подчинение.

– А този център, освен да обслужва собствените си интереси и да се самовъзпроизвежда, според Вас има ли външна сила, чужда държава, която стои над тях? Държава, чиито интереси изпълняват те в България.

– Държава, чиито интереси изпълняват в България не бих могъл да цитирам. Аз по-скоро смятам, че този център работи в тясна връзка с определени служби от определени държави, което не означава, че прокарват интересите на самата държава, откъдето са службите. Ако погледнем последната книга на екипа на Огнян Стефанов, едно ГРУ има транснационални интереси, които не са само руски интереси. По принцип българските служби в момента са изцяло под контрола на този център, така че те със сигурност водят двойнствена политика. Говоря за центъра. От една страна е официалната политика, която службите на Република България водят. Тази официална политика е свързана с геополитическата ориентация на страната. И от друга страна са вече частните интереси на този център. А частните интереси на този център са ясни – пълно овладяване на държавата. Вие виждате какво се случва, на практика третото правителство на Борисов е 100% под контрола на центъра около Пеевски. Не искам да изреждам до един министрите. Обхванали са и по незначителните, защото очевидно за тях не са важни само финансовите потоци, макар да имат приоритетно значение, важно е и овладяването въобще на обществото през култура, образование и пр. Това е един цялостен модел, който те реализират последователно, като очевидно подготовката е била доста време, но за мен стартът на този модел е ударът срещу Корпоративна търговска банка.

– Споменавайки настоящото правителство на Борисов и сравнявайки състава му с предходните две, то наистина ''Борисов 1'' и ''Борисов 2'' изглеждаха доста по-приемливи и като имена, и като водене на политика в някаква степен. Вие понякога говорите за двата центъра – този около Борисов и този около Пеевски, и споменавате , че до 2014 г. те не са били заедно. Според Вас след 2014 г. съглашателство ли се е получило между тях или единият център е подчинил другия?

– До 2014 г. аз бях непосредствен участник в голямата политика и големия бизнес и за мен няма съмнение, че тези два центъра – центърът около Борисов и центърът около Пеевски, бяха в едно динамично равновесие, битка за надмощие. Те не бяха едно и също, в никакъв случай. Това може би се дължеше и на по-специфичната моя и на Корпоративна търговска банка роля, баланс в някаква степен. Докато след падането на Борисов през 2013 г., организирано от същия този център, независимо, че и до ден днешен Борисов е убеден, че аз съм организирал протестите, в резултат на които подаде оставка, според мен след падането този център на Държавна сигурност разбра, че те не могат да се справят без Борисов, и то главно в международен план. Те много бързо изпаднаха в международна изолация по време на тяхното правителство на Орешарски, рискуваха да загубят и да им бъдат спрени средствата по еврофондовете. А знаете, че тогава финансовата кризата още не беше отшумяла и България се нуждаеше наистина спешно от тези европейски средства. Така че в някаква степен си мисля, че прегръщането между лагера на Борисов и лагера на Пеевски е станало някъде във втората половина на 2013 г. с една единствена цел – да обединят усилията си, като естествено последствията са ясни. Удариха КТБ и мен, спряха разследванията и досъдебните производства срещу Борисов, които иначе веднага бях образувани. Видели сте много добре как Цацаров, който със сигурност е избран с гласовете на хората на Борисов във Висшия съдебен съвет, за една секунда се беше обърнал и беше тръгнал срещу Борисов.

Така че, на въпроса ви, сигурно е комбинация и от двете. Центърът около Пеевски е виждал необходимост от договорка с Борисов, за да могат в крайна сметка да овладеят държавата по трайно. И те го направиха.

– Казвали сте, че малко преди събитията с Корпоративна търговска банка сте имали среща с Ахмед Доган. Какво казахте Вие на него и какво той на Вас?

– Тези ми срещи, за които аз съм казвал многократно, както с Доган, така и със Станишев, и с Борисов, бяха интерпретирани от медиите като някаква безизходица от моя страна. Че аз съм разбрал, че банката пада и за това съм ходил да се моля. Не! Аз предупреждавах лидерите на трите основни политически сили какво ще се случи, ако се реализира атаката на прокуратурата срещу банката. В тази връзка беше и срещата с Ахмед Доган, на която аз го предупредих, че има сериозен риск банката да не успее да удържи атаката на прокуратурата. Само че аз тогава нямах и представа колко перфидно замислена е тази атака. Както добре си спомняте, с цел да ме елиминират те започнаха на практика тази атака с едно смехотворно и в същото време зловещо обвинение за поръчителство на убийството на Пеевски. Единствената цел на това обвинение и на включването в сценария – беше моето елиминиране. Или арест, ако бях бил в България, или оставане там, където съм, за да не бъда вкаран в ареста и да ми се случат случките, които са се случвали на много хора. Това беше едното, за което го предупредих. А той каза, че го предупреждавам твърде късно. Какво е имал предвид, аз само мога да гадая. Със сигурност не е било до спиране на този подход на прокуратурата, защото в интерес на истината прокуратурата нямаше място в евентуални разследвания на свързани експозиции в банката, което е тяхното оправдание. Това си е работа на банков надзор и прокуратурата нямаше никакво място, освен да предизвика паника, което всъщност се и случи.

Другото, за което аз в края на разговора предупредих, или по-скоро споделих с Ахмед Доган, е това, че ако Касим Дал и други отцепници не са успели да му сринат партията, съм убеден, че с действията си Пеевски ще я срине. И аз мисля, че тя е напът да се срине. Мисля, че доверието на мюсюлманското население в България към лидерите на тази партия е много ниско. Ако погледнете последните избори, почти 50% от вота на тази партия са на практика цигански гласове, които са купувани от Пеевски.

– Скептичен съм относно това, че Делян Пеевски иска и може да стане лидер на ДПС, отнемайки партията от Доган. Понеже застъпвате и такава теза. Съмнението ми е на база същността и електоралните особености на тази партия. Не си представям как етнически българин може да стане лидер на тази партия, това първо. Второ, че според това, което витае в общественото пространство от години, тези хора, не малка част от гласуващите за ДПС, са поставени в пълна зависимост и подчинение на партията.

– Да. Аз не споделям оптимизма, че Пеевски лесно би могъл да стане лидер на партията. За мен също вероятността е доста малка, но това на означава, че той не се опитва, или центърът, който го лансира, не се опитва. Защото в крайна сметка според мен тук става въпрос за оцеляване. Оцеляване на един от двамата. Този, който остане лидер на ДПС, ще оцелее. Ако оцеляването на Доган е свързано с изчистването на Пеевски от ДПС, той ще го направи. Още повече, че Пеевски едва ли е най-обичаният от електората на ДПС.

– В този смисъл и с риск от митологизация и на двете персони, независим ли е е Пеевски от Доган в действията си? Споделят се различни гледни точки по този въпрос.

– Трудно е да се прецени. Но аз съм сигурен, че Пеевски има желанието да стане относително независим. Той това го е правил и с Борисов, правил го е, разбира се, и с мен. Така че нямам съмнение, че на него едва ли му харесва ролята да е момче за всичко на Доган. За това в никакъв случай не бих сложил тъждество между Доган и него.

– Вие сте се занимавали с бизнес и преди случилото се с КТБ. Имаше ли по-нормална среда в България преди това?

– О, да. Аз разделям прехода на практика на две – до идването на Борисов и след това. Като, разбира се, самият период на Борисов също бих го разделил на две – до падането на КТБ и след това. Във всички случаи много по-различна беше средата за бизнес преди това. Разбира се, не отчитам конкретните условия политически, съвсем различна е България след приемането ѝ в НАТО и в Европейския съюз, много засилени инвестиции. През 90-те години пък имахме хиперинфлация, банкови кризи, финансови кризи. Винаги е имало корупция, но говоря за корупция, която в общия случай би могла дори да бъде приета като необходимо зло. Докато след идването на Борисов за мен корупцията се превърна в пълно налагане на силните на деня над бизнеса. Бизнесът просто трябваше да престане да съществува самостоятелно и да е изцяло зависим от силните на деня. А вече след 2014 г., с прегръщането на тези два центъра, мисля, че дори не е необходимо да описвам какво се случи, защото корупцията вече се превърна в рекет върху бизнеса. И ако 2014-2015 г. тези неща ги говорех и мнозина се подсмиваха и казваха: ''Ама ти там, като беше с тях, пък това, пък онова''. В крайна сметка големият бизнес, аз винаги съм казвал, че той не е революционно настроен. В големия бизнес революция не трябва да се прави. Аз 2014 г. тръгнаха ва банк, защото нямах друг полезен ход. С Борисов бяхме скарани, защото той смяташе, че аз съм го свалял от власт, БСП и ДПС се обърнаха срещу мен. Аз нямах никаква подкрепа и за това заложих ва банк на тази коалиция – на Бареков и на Каракачанов, която също се обърна срещу мен. Играх ва банк, за да спася банката, за да спася активите, но загубих. А загубих, защото просто цялата политическа система, политическият елит, на практика се обърна срещу мен. Може би защото ги държат със задкулисни компромати, може би защото се уплашиха, че има политическа сила, която би могла да бъде независима от тях, със собствено виждане и т.н.

Сега вече мисля, че на всички е ясно, че целият бизнес се контролира от държавата, разбирай Пеевски и Борисов. И тук не говоря само за едрия бизнес и тези фрапантни случаи с атаките срещу Божков, срещу Бобокови, срещу Арабаджиеви и т.н. Тук говоря за пълно подчиняване на бизнеса, дори на най-ниско ниво. Не знам дали някога сте си задавали въпроса, дали някой, който има бизнес с държавата, или с държавни фирми, го прави на пазарни начала. Не, той го прави след като е подчинен. От най-ниско ниво – от фирми за кетъринг на държавни институции, или на държавни фирми, през фирми за охрана, до в крайна сметка тези, които участват на обществените търгове. Всички до един са в някаква степен подчинени – или чрез пряко участие в собствеността им, или чрез твърди ангажименти за комисионни при спечелване на търга. Пропуск няма.

– И всъщност, за да се затвърждава този модел може би западните ни партньори си пасуват, защото техните интереси тук не се нарушават. За това ли е мълчанието от Вашингтон и Европа?

– Вашингтон и Европа са доста конформистично настроени. Някъде срещнах наскоро от един политолог в България – Страхил Делийски, понятието ''стабилократи''. Борисов бил стабилократ, тоест той изповядвал евроатлантическите ценности и за това не бил възневидян като Качински и Орбан, а в същото време точно поради тази причина е оставен да прави каквото си поиска в страната. Има и други примери, разбира се, но той може би е един от най-характерните за страна членка на Европейския съюз. Това на практика донякъде обяснява и техния конформизъм – на Европейската комисия и Вашингтон, който обаче започна да се обръща срещу тях, защото агресията в България срещу бизнеса, особено изразявана от Пеевски и центъра около него, вече започна да накърнява интересите и на чужди компании. А това вече не се прощава. Аз чувам за атаки на Пеевски срещу Веолия, концесионера на Софийска вода, които са направили силно впечатление във Франция. Силно негативно. Имало е подобни атаки и срещу Аустон, във връзка с доставка на локомотиви. Подобни бяха и договорките, а впоследствие и атаките срещу ЧЕЗ във връзка със сделката за покупка на ЧЕЗ от Еврохолд. На практика бяха накърнени интереси и на чешката държава, защото ЧЕЗ е в крайна сметка преобладаващо държавна собственост.

С експанзията на Пеевски и с увеличаването на неговите апетити, фокусът върху безобразията, безчинствата и беззаконията, които той извършва, отвън става все по-силен и все по-голям. Мисля, че успешния опит с номинирането на онзи съдия от Специализирания съд за най-корумпиран от страна на държавния секретар Помпео вече отшумява и не бих изключил в крайна сметка Америка също да се включи по-активно, имайки предвид и очакваната смяна на властта след два месеца. Досиетата за Пеевски в Америка – и в Държавния департамент, и в Департаментa по правосъдие на САЩ, и в Сената, и в Конгреса, са вече доста набъбнали и не знам докога ще успява да минава под радара.

– В същия контекст, свързвали ли са се с Вас чужди правителство или служби на база това, което говорите от години в медиите?

– Аз комуникирам официално, моите жалби по Магнитски са с Финансовия департамент на Щатите, с Държавния департамент, така че имам официална комуникация. Аз съм изложил и съм представил достатъчно доказателства, включително и в Европейската комисия. Там са доста по-инертни, но с активизирането в последно време, особено на Европейския парламент, приемането на прецедентна по своя характер декларация за липсата на право и законност в България от Европейския парламент, мисля, че всички тези събития обръщат все повече фокуса към България и към беззаконията, които се вършат в България. Те са вършени под защитата на правителството на Борисов.

Много хора говорят какви пари бил плащал Пеевски на лобисти в Щатите – BGR Consulting, Morgan Lewis и не знам какви си още много скъпи компании и правни кантори, но най-добрият лобист на Пеевски в САЩ на практика е Борисов и неговото правителство.

– Назря ли моментът да обявите кои са пратениците, идвали при вас да преговарят?

– Смятам, че ще излезе в най-скоро време, защото моята съпруга е подготвила една книга, в която те присъстват с реалните си първи имена. Предпочитам да оставим публиката да се осведоми за тях от книгата на моята съпруга. Но във всички случаи такива разговори имаше и до ден днешен съм убеден, че единствената цел на тези хора е била по някакъв начин да ме привлекат в България.

– Един малко по-страничен въпрос, ще Ви върна доста назад във времето. Някой накара ли Ви, ''помолили ли'' Ви да купите Ботев (Пловдив)?

– О, да, то не е голяма тайна. Бях помолен, защото имаше напрежение сред феновете, Ботев играеше по някакви села. Тогава бях помолен да помогна на отбора от хората около премиера Борисов. Аз твърдо до този момент отстоявах тезата, че не трябва да влизам във футбола. По принцип ми беше предлаган ЦСКА, аз съм и по принцип цесекар от най-ранните си детски години. Тогава отказах за ЦСКА, но в Ботев ме плени публиката, никой друг. Просто публиката беше различна и е различна от публиките на ЦСКА и на ''Левски''. Имам предвид онези агитки, които не са от най-лицеприятните, което ме отвращава и отблъсква в двата гранда.

Ботев не беше някакъв импулс, нито някакво мое особено желание, но откликнах, защото реших, че може да се направи нещо положително, най-вече залагайки на собствена школа, разбира се. Точно за тази цел изградихме първо базата и трябваше да довършим и стадиона, но хората от от т.нар. център решиха друго.

– Същият кръг хора ли Ви предложи ЦСКА?

– Не. На по-ранен етап беше и не беше политическо. Съвсем различно беше. Обединяване на цесекари видни – аз, Цеко Минев, Гриша Ганчев. Такова нещо.

– Кога очаквате окончателно развръзка по Вашия казус, който се разглежда от сръбската съдебна система?

– Не бих могъл да се ангажирам с време. В момента казусът е на Апелативен съд, но все още няма свикано заседание. Това, което мога да кажа е, че информацията, която изтече в България е съвсем частично вярна. На практика съдията е определил, че са изпълнени предпоставките по едно от исканията за екстрадиция, но в същото време е определил, че по следващите две искания не са изпълнени предпоставките, а пък те на практика покриват предмета на делото, което се води в момента. Освен това, т.нар. изпълнени предпоставки са всъщност възможно най-формалните. Тоест, че аз на практика не съм сръбски гражданин, което е факт, и че престъплението, за което ме преследват в България е престъпление по сръбския закон. Третото е, че не са минали давностните срокове. Това са т.нар. предпоставки, за които толкова много се шумеше в България. По принцип Апелативният съд иска анализ на доказателствата за престъплението, което не е направено, а те нямат. Обвинението на прокуратурата, по което ми е поискана екстрадицията, се основава на един фалшив документ, в който моят подпис е фалшифициран. Аз съм обвинен на база на фалшифициран документ под контрола на прокуратурата. Това в крайна сметка се вижда в сръбския съд.

Между другото, има вече все по-голямо настроение не само срещу т.нар. червени бюлетини на Интерпол, то там тлее отдавна заради възможността за използване на бюлетината за преследване на политически и бизнес противници. Все повече са случаите за отказ на екстрадиция по европейска заповед за арест, която е далеч по-автоматично действаща, защото в крайна сметка включва само страните членки на Европейския съюз. И до ден днешен от Англия не е екстрадиран човек, който е натопен от главния свидетел на прокуратурата по нашето дело – Бисер Лазов. Англия все още е член на ЕС, важи европейска заповед за арест, но човекът не е екстрадиран повече от една година, откакто е поискано. Така че това не бива да се счита като прецедент, или пък да се основаваме на нелепите и налудничави обяснения на този факт за моето не екстрадиране от страна на главния прокурор. Че ме защитавала Русия и не знам какво още. Просто обвиненията на прокуратурата – и под ръководството на Цацаров, и под ръководството на Гешев, са нелепи, скалъпени и без доказателства. Нещо повече, с фалшиви доказателства, а това няма как да се скрие от съдиите тук, а и от съдиите в Европа.

– Защо според Вас в България упорито отказват да Ви разпитат онлайн?

– Защото очевидно се страхуват от мен, защото се страхуват от това, което ще кажа пред съда, защото в крайна сметка това има стойност за делото. Делото върви в посока, в която едни хора, които са държани с компромати, свидетелите т.нар., затънали до ушите в кражби и лъжи, разказват някакви бивалици и небивалици. Всеки документ, с който се доказва нашата теза, се оказва забравен от тях, независимо, че това са действия, вършени от тях. Въобще това дело е един фарс. То можеше да стартира само във ведомствения на прокуратурата Специализиран съд. Неслучайно го изместиха там, защото това дело, с тези доказателства, в Софийски градски съд, независимо от натиска върху съдиите, нямаше да тръгне. В това дело няма един ред доказателство, че аз, или който и да било от останалите подсъдими по това дело, са злоупотребили с една стотинка.

– И последно. Към днешна дата при какви обстоятелства бихте се завърнали в България?

– Бих се завърнал в страната само при гаранции за моя живот и при гаранции за обективен прочит на случая КТБ. Не толкова обективен съдебен процес, защото този процес вече е необективен. В този съдебен процес има една страна, която говори нелепици, неподплатени с нищо, докато всички факти говорят в противоположната посока. Между другото, от една година съдията по делото отказва да разпореди на Бисер Лазов, който е изготвил справките за дейността на фирмите, да бъде направена справка за ангажиментите на Делян Пеевски към фирмите, кредитирани от банката. От една година се мълчи по този въпрос. А в крайна сметка главният прокурор Гешев заяви, че Пеевски нямал нищо общо, всъщност колкото имали общо Путин и Обама. Аз искам да погледнем как са ставали тези взаимоотношения. И пак казвам, не е проблемът в това дали Пеевски е имал задължения или не, проблемът е в това, че тези задължения на практика показват защо банката е била ликвидирана. А именно Пеевски да си спести тези ангажименти и, разбира се, да осребри всички останали активи, придобивани от банката. Това е истината.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Loading

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Престрелка в центъра на Варна, трима убити

Тежко криминално престъпление е извършено в центъра на Варна, научи Varna24.bg. По непотвърдена информация се касае за убийство след престрелка в апартамент на ул. "Македония", извършено в предиобедните часове днес. От пресцентъра на полицията във Варна потвърдиха, че има сигнал за тежко криминално престъпление и се извършват първоначални действия по […]