„По-добре да сме подготвени“. Защо Латвия укрепва границата си с Русия

sliven24

Гранична траншея, противотанкови ровове, драконови зъби. Някога пейзажът на това място не е бил нарушаван дори от гранични пунктове, но сега времената са други. През следващите пет години Латвия планира да похарчи около 303 млн. евро, за да укрепи източната си граница с Русия.

Непредизвиканата руска агресия срещу Украйна провокира цяла Европа да започне да отделя повече средства за отбрана, но балтийските държави взимат много по-крути мерки. Наскоро в латвийската столица Рига шест страни членки на НАТО се договориха за изграждане на координирана система за предпазване от нарастващата руска заплаха.

На този фон укрепителните дейности по латвийско-руската граница не са изненада. Най-натоварената точка от нея е Граничният контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Терехова. Причината е, че през него минава магистрала, която стига директно до Москва, а наблизо е и границата с Беларус.

Опашки от товарни камиони близо до латвийско-руската граница.


Опашки от товарни камиони близо до латвийско-руската граница.

Когато екип на Север.Реалии, службата на Радио Свободна Европа за Северна Русия, посещава Терехова, там има дълги колони от товарни камиони. Още през 2019 г. около този граничен пункт е издигната ограда, за да блокира нелегалните мигранти, които опитват да влязат от Русия. Планът на латвийските власти е скоро към оградата да бъдат добавени големи военни укрепления.

„Границата не ни притеснява, цял живот сме живели с нея и вече не обръщаме внимание“, казва пред Радио Свободна Европа Инна Дукща, служителка в администрацията на Пасиене, село, което се намира близо до ГКПП Терехова.

Имение в Пасиене.


Имение в Пасиене.

Из селото са разлепени плакати за набиране на граничари, на които на латвийски език е написано: „Ние сме НАТО“.

Не знаем дали ще дойдат танкове, но, разбира се, се страхуваме от това.

„Не знаем дали ще дойдат танкове, но, разбира се, се страхуваме от това“, казва Юлия, млада майка от Пасиене, в отговор на въпрос за близката руска граница. „Имам семейство, деца. Не мисля за днес, а за това, което идва през следващите 20 години.“

Николай е местен пенсионер, който има по-различна гледна точка. Според него заделените от Рига 303 млн. евро за укрепване на източната граница е по-добре да бъдат похарчени за пътища.

„Ако, не дай Боже, има война, тези укрепления така или иначе няма да ни спасят“, посочва възрастният мъж.

Николай е жител на Пасиене.


Николай е жител на Пасиене.

Генадий, друг местен пенсионер, споделя подобно мнение. По думите му „в съвременните войни няма нищо по-ефективно от дипломацията“.

„Посолствата не трябва да се затварят, дипломатическите отношения не трябва да се прекъсват. Само дипломацията ще запази мира“, казва той.

Преди пандемията от COVID-19, започнала през 2020 г. и пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. жителите на източните гранични райони на Латвия пътуваха свободно до руската Псковска област. Там те можеха да се запасят със значително по-евтини продукти.

Подобно на много други селища по източната граница на Латвия, населението на Пасиене е предимно рускоговорящо.

„Как можете да накарате хората да говорят [латвийски]“, казва Елена, която работи като чистачка. „Аз съм латвийка, всички сме граждани на ЕС, но всички са учили в руски училища – нямахме други. Цял живот сме живели така, невъзможно е да променим хората.“

Латвия е независима държава от 1991 г., което стана възможно с разпадането на Съветския съюз. Някои нейни територии обаче останаха в Руската федерация. В началото на века Рига изрази своите териториални претенции към Москва, но отговорът на Владимир Путин беше далеч от дипломатичен.

„Ние никога няма да преговаряме по темата за каквито и да било териториални претенции“, каза Путин, добавяйки, че Рига ще получи „ушите на умряло магаре“, преди Кремъл да ѝ върне каквато и да е земя.

Мемориал на жертвите на Втората световна война в Пасиене.


Мемориал на жертвите на Втората световна война в Пасиене.

След началото на руската инвазия в Украйна през февруаи 2022 г. парламентът на Латвия забрани публичните празненства на 9 май – денят, в който Русия отбелязва победата на СССР над нацистка Германия. В Пасиене все още стои стои мемориал от съветската епоха на войници, убити по време на Втората световна война. На юг обаче, където се събират латвийската, беларуската и руската граници, съветски „паметник на приятелството“ беше разрушен.

„[За мен] няма значение Русия, аз дори не знам [нищо] за нашия парламент“, казва Инна, жителка на Пасиене. „Сега казват, че ще има избори за Европейски парламент, но не съм видяла някой да дойде и да предложи да говори с нас. Тук сме забравена земя.“

Историкът Иля Ленски смята, че сегашната ограда по границата на Латвия е трябвало да бъде поставена още преди 30 години, за да попречи на мигрантската вълна, дошла предимно от Беларус.

„Хората постоянно идват, опитват се да пресекат. Това води до пренатоварване на граничните служби“, казва той. „В същото време това са опити да се идентифицират някои слаби места по границата.“

Ленски вярва, че една от целите на тълпите мигранти, които очевидно са изпратени към латвийската граница от беларуските власти, е да предизвикат насилие: „Има очакване, че някой ще си изпусне нервите и ще започне да стреля, след което ще дойде чудесната пропаганда, че латвийските граничари са застреляли безпомощен, който търси убежище.“

Според историка „това би било много полезно, защото основният наратив на руската и беларуската пропаганда по отношение на балтийските страни е, че тези хора са непокаяли се нацисти, които няма да раздават хляб, а вместо това убиват хора“.

Парад на войските на НАТО в Рига отбелязва 20-ата годишнина от присъединяването на Латвия към алианса, 28 март 2024 г.


Парад на войските на НАТО в Рига отбелязва 20-ата годишнина от присъединяването на Латвия към алианса, 28 март 2024 г.

Бившият главнокомандващ на латвийските сухопътни сили Игор Раев е на мнение, че макар да е трудно човек да си представи Путин да нареди нахлуване в Прибалтика, ситуацията в Украйна служи като предупреждение.

Това, което се смяташе за невъзможно през 2008 г., стана много малко вероятно през 2014 г., а след това през 2022 г. се случи.

„Отношенията на Русия с Украйна се влошиха с времето. Това, което се смяташе за невъзможно през 2008 г., стана много малко вероятно през 2014 г., а след това през 2022 г. се случи“, казва Раев пред Радио Свободна Европа. „Не знаем как ще се развие ситуацията в бъдеще, как ще приключи конфликтът в Украйна и какво ще последва от края му. Затова е по-добре да сме подготвени и достатъчно силни, за да устоим на всеки сценарий.“

Раев казва, че укрепленията, които скоро ще бъдат поставени по границата, са само един елемент от мерките за защита на Латвия.

Присъствието на НАТО в балтийските страни беше значително засилено след руската инвазия в Украйна и той смята, че Москва е сериозно изтощена във военно отношение. Военният експерт смята, че може да отнеме „поне пет години“, за да може Кремъл да възстанови военната си сила.

„Докато Русия евентуално се върне към военния си потенциал, мисля, че ще сме готови“, обобщава бившият висш офицер.

Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина

Loading

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Шефът на Гранична полиция: България е готова да влезе в Шенген

България е напълно готова да влезе в шенгенското пространство. Единствената причина още да не се е случило е ветото, което Австрия наложи. Лично смятам, че това беше несправедливо. Това заяви главен комисар Антон Златанов – директор на ГД “Гранична полиция” пред БНТ. „Основната част в Пакта за миграция касае по-бързото […]