Мариана Кукушева пред ФАКТИ – какви са пазарните мотиви за поскъпване на хляба

„Не съм съгласна да се вади от потребителската кошница един продукт и да се фокусира вниманието единствено и само върху неговата цена. Ако хлябът се е увеличил средно с 10 стотинки на бройка – което значи 5 стотинки на ден от бюджета на четиричленно семейство или 2 стотинки на ден от бюджета на двама души, можем категорично да кажем също, че десетки левове повишение има в цената на енергията, на топлината, на водата, на транспорта“.

Това каза председателят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева пред ФАКТИ. Свързахме се с нея, за да говорим за пазарните мотиви цената на хляба да се увеличава, за размера на увеличението и работата на хлебопроизводителите в условията на пандемия.

Мариана Кукушева обясни, че причините за поскъпването са множество: „Увеличението на цената на хляба се наложи от няколко факта. Първо, в резултат на на пандемията се затвориха редица бизнеси – в сферата на туризма, на транспорта, на развлеченията, на културата. В резултат на това се освободи финансов ресурс, който се насочи към зърнените пазари. Изборът на инвестиция в зърнени култури е ясно определено защо се случва – ликвидността на покупката и дългия срок на годност на зърнените култури.

Ние сме част от света и реколтата на зърнените култури се следи от Световния съвет по зърното. Цената на зърното в момента достигна стойности, които са непознати в последните 6 години. Даже категоричната тенденция е за все по-голямо покачване на цените. Защо се случи това – защото предлагането е по-малко от търсенето или голямо търсене, малко предлагане. В случая България и българските зърнопроизводители имат късмет, защото произвеждат най-меките сортове пшеница, които имат изключително хлебопекарни качества. Това е добра новина за земеделските производители, защото те ще получат повече пари за реколтата, която са отгледали. Разбира се, когато се покачва цената на пшеницата, неминуемо се покачва цената на брашното. Ние работим с брашно.

Освен това, през последните месеци – от въвеждането на ТОЛ-системата през месец март, ние по никакъв начин не сме индексирали цените. Не сме отразили в доставната цена на хляба точно тези покачвания в стойността му като ТОЛ таксите, като цената на енергията, която по традиция започна да расте, цената нa газа, която никога не достигна до онези афиширани 40% намаление.

Разбира се, трябва да имаме предвид и един изключително важен за нас фактор, който се нарича човешки ресурс. Covid пандемията предизвиква страх, несигурност, паника. Това е типично за всеки един човек. В резултат от пандемията имаше хора, които загубихме – слава Богу, не физически, просто напуснаха, защото страхът надделя. Това е нормално, защото при нас работният процес е непрекъснат. Едните смени постъпват в ранните часове на деня, другите в следобедните часове на деня. Не е тайна, че хлябът на България се произвежда предимно през нощта. Нашите дистрибутори поемат риск, адекватен с риска, който поемат работещите на първа линия. Един дистрибутор, чиито работен ден започва в 2-3 часа през нощта, натоварвайки хляба, отива и го разтоварва, доставя го, среща се с много хора.

Разумно и необходимо е от наша страна този риск да се индексира в цифри. Ние го направихме, защото в ситуация на пандемия, държавата, на която ние, работещите осигуряваме бюджета, всички, които плащаме данъци, държавата индексира с 30% заплащането на своята администрация, на полицаите, труда на медиците – и така и трябва да бъде. В ситуация на пандемия и на криза, първо се обезпечават хората, които гарантират сигурността и здравето, а на второ място тези като нас, които гарантират хлябът на България да бъде ежедневно на трапезата на потребителите“, обясни Кукушева.

„Средното покачване на цената на бройка хляб е около 8 стотинки. Цената е строго индивидуална за всеки хлебопроизводител. Няма унифицирана надценка, цена или унифицирано покачване, индексиране на цената“, каза още тя.

„Интересът към тези 10 стотинки дали е нормално да е толкова голям, когато в същото време бюджетът на българските потребители е натоварен с десетки левове неочаквано увеличение на онези компоненти, които споделих по-рано? Между другото тези компоненти са част от себестойността на хляба“, допълни тя.

„Ние не искаме компенсация от държавата. Нашият бизнес не е затворен в резултат на заповед на министъра на здравеопазването. В изтеклата зима и в настоящите зимни месеци ние направихме така, че хлябът на България не закъсня с минути дори до всяка точка, до всеки краен потребител. Това беше в резултат на огромните усилия и организацията, която направихме. Повишената хигиенна и здравословна сигурност на работещите при нас е факт. Повече от всеки друг бизнес се стараем да направим така, че хората, които работят и техните семейства да са здрави. Всичко това струва пари и отново потребителят познава този разход по собствения си бюджет. Не искаме от държавата пари, искаме уважение към труда, който полагаме на първа линия“, каза Мариана Кукушева.

На въпрос за възможните изразите на това уважение, тя отговори: „Държавата има достатъчно държавници, политици, хора, които искат да вземат нашия вот на доверие само след няколко месеца. Уважението се изразява по много начини, но най-човешкият начин е да поздравиш работещите – тези, които не отстъпват и изпълняват своите задължение.

Не молим и не просим за някакви мерки, които да подобрят нашата дейност. Напротив, държавата изпусна и не обърна внимание на нито едно наше предложение, свързано с диференциране на ДДС ставката на хляба – не за да станем ние по-богати, а за да може крайният потребител да плаща по-малко пари за хляба, който купува“.

„Категорично ще кажа и следния факт – в България се произвеждат над 68 вида хляб в десетки разнообразни грамажи. Това, което напоследък наблюдаваме в търговската мрежа е, че има хляб, произведен от европейски държави, който е замразен, полуизпечен, с грамаж 300 грама и струва между 8 и 10 лева. Намира се в търговските вериги. За да присъства такъв продукт на пазара, това значи, че има потребители, които могат да си го позволят и го търсят. Гамата на ценова стойност на хляба започва от 50 стотинки и, както виждате, стига до 10 лева.

Ние обаче говорим преди всичко за масовия хляб, за хляба, който е консумиран от нашите възрастни потребители. Точно заради тези потребители ежедневно има хляб, който е на промоция – хлябът, който е доставен сутринта, в абсолютен срок на годност и без каквото и да е влошаване на качеството, в следобедните и вечерните часове вече се продава с намалена цена. Това е една възможност потребителят да може да си купи хляб без индексирана цена“, каза Кукушева.

Като заключително послание от разговора ни, Мариана Кукушева определи: „Посланието има две лица. Едното е уважението, което изпитва потребителят към българския хляб и чувствителността на потребителя към социалната цена на хляба. От друга страна обаче, посланието е, че на пазара на хляба няма никаква драма. Ако днес разговаряме за това и ми задавате въпроси, приемам въпросите като част от нашия диалог, за да можем да изказваме пред обществото отговорно какви са нашите пазарни мотиви за индексиране на цената на хляба“.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Loading

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Голяма промяна в Куба

Правителството на Куба реши да девалвира своята валута, съобщи ТАСС. Кабинетът стартира финансова реформа. Предстои да бъде фиксиран курсът на долара. Един долар ще отговаря на 24 песо. В страната се използват две валути. Това са песото и конвертируемото песо. Двете валути имат различни курсове. Втората е обвързана с долара. […]