Колко трудно е да бъдеш Темида: „Някои смятат, че жените не могат да са справедливи“

“Част от хората поставят пола над справедливостта и смятат, че фактът, че сме жени, не ни позволява да бъдем справедливи при решаването на делата“, разказва в условие на анонимност пред Mediapool наказателна съдийка с над тридесет годишен опит в системата на българското правораздаване.

Тя разказва за битуващото масово схващане, че една жена може да вземе справедливо решение, само ако се отнася за нейното дете. “Много хора мислят, че жените не могат да въздават справедливост, защото не разбират общата справедливост“, разказва съдийката за трудностите, пред които се сблъсква в кариерата си. Древният символ на справедливостта е една красива богиня със завързани очи, но сега това не помага особено.

В продължение на десетилетия ООН, Съветът на Европа, Международната организация на жените съдии и други организации полагат усилия за извоюването на равно представителство на жените в съдилищата по целия свят. България има съществени успехи в това отношение, което е повод за национална гордост – през 2020 г. цели 66% от всички действащи съдии са били жени по данни на Европейската комисия за ефективно правосъдие към Съвета на Европа (CEPEJ).

Въпреки това жените все още се оказват по-неблагоприятно третирани в сравнение с мъжете, както от участниците в делата, така и от колегите си, когато става дума за заемане на най-високите ръководни позиции в съдебната система.

Това интервю цели да запознае българските граждани с трудностите, които срещат жените при упражняването на съдийската професия. За целта Mediapool разговаря в условие на анонимност с жена, притежаваща най-високия съдийски ранг (съдия от ВКС и ВАС) и повече от три десетилетия опит на различни длъжности в наказателното правораздаване.

Виждате ли промяна в отношението към жените в съдебната система от началото на Вашата кариера до сега?

През 1993 г. заради реформите в системата голяма част от магистратите, очевидно мъже, напуснаха, тъй като бяха част от единствената партия преди 1989 година (БКП). След това мъжете не се завърнаха в съдебната система (като съотношение), по мое мнение, защото възнагражденията на адвокатите към онзи момент, особено по наказателни дела, бяха много високи спрямо възнаграждението на съдиите. Така мъжете напуснаха системата, водени от чисто комерсиални подбуди. Но това доведе и до попълването на системата с много млади жени. Моето впечатление е, че хора, които търсят материална изгода и по-висок икономически стандарт не се задържат в съдебната система и тъй като това са предимно мъже, това обяснява отливът им от системата. Но тъй като мъжете са по-малко в съдебната система в момента, тяхното кариерно развитие в нея е по-лесно.

Освен това жените носят повече рискове – те забременяват, особено в първите годинина кариерата си, обикновено носят отговорност за възрастните родители и освен това те носят най-голямата отговорност за децата. Може би системата гледа с малко недоверие към жените именно поради тяхната мултифункционалност.

Друг аспект на проблема с по-бавното израстване на жените в системата е тенденцията на нежелание на жените съдии да растат в кариерата си, която се наблюдава в цял свят. Международната организация на жените съдии се опитва всячески да се бори с това. Причината за това нежелание е, че жените смятат, че кариерно израстване би усложнило житейската им ситуация, поради нарастването на отговорностите им. У нас много зависи от човека– в българската съдебна система някоихора са кариеристи, други са хедонисти, а има и такива, на които просто не им се занимава. Демотивираните хора – тези, които или са минали през няколко неуспешни за тях конкурса или тези, които изначално не са силно заинтересовани от работата си като цяло са проблем за системата, защото не допринасят за утвърждаване на качествено правораздаване.

Как бихте определили отношението към жените магистрати – както от страна на колегите им, така и от останалите участници в процеса?

Жените съдии много често са уязвими от негативно пренасяне през тях към семействата им – кълнат ни, пожелават ни всичко най-лошо, правят се изказвания от типа „Ти нямаш ли семейство, ти нямаш ли деца? Обществото нерядко е враждебно, неразбиращо и пренасящо чувството за индивидуална справедливост към законовата справедливост.

Изискват се повече усилия за изграждането на професионалния авторитет на жената съдия, отколкото на мъжа, защото ние, жените, сме по-уязвими. Съдиите носим тога, за да се дистанцираме от всичко, което е нашата личност извън залата и влизайки в залата да влезем в професионалната си личност. В нея човек пак има интелигентност, знания, комуникационни умения, но те са облечени в задължението, което ти имаш, влизайки в тази зала. Ние не сме там, за да се харесваме или да прекарваме добре време, а за да вършим очакваната от нас работа. Важно е съдията да бъде неутрален, да излъчва спокойствие – плюс за жените тук е по-високата им емоционална интелигентност и по-високата им емпатия при контакта с уязвими участници в процеса.

Какво е мнението Ви за овластяването на жените в съдебната система?

Според мен жената трябва да бъде равно овластена на всеки мъж, който заема тази позиция, защото ние, съдиите, се водим от етични правила, които изискват равенство, безпристрастност и независимост. Жените трябва да бъдат равно овластени, за да бъдат приемани за независими и безпристрастни.

Източник mediapool.bg / Уведомете за фалшива новина

Loading

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Днес настъпва астрономическата есен

В 9.50 минути в събота е есенното равноденствие и започва астрономическата есен, съобщават от НИМХ. Продължителността на деня ще е 12 часа и 6 минути. В първия есенен ден се очаква топло време. Максималните температури в София ше бъдат около 33 градуса, в Пловдив – 36, а във Варна – […]