Иран гласува за президент. Могат ли изборите да променят нещо

sliven24

Липса на основни свободи, влошаващ се стандарт на живот, препъваща се икономика. Хората в Иран се оплакват от всичко това. В петък те гласуват за нов президент след смъртоносната катастрофа с хеликоптер, при която загина досегашният президент Ебрахим Раиси.

Но могат ли изборите в Иран да променят нещо?

Ще има ли избран президент още в петък

В четвъртък, само ден преди изборите, двама кандидати, определяни като консервативни хардлайнери, се отказаха от участие в президентските избори. С това претендентите за поста останаха четирима:

  • Мохамед Багер Галибаф
  • Саид Джалили
  • Масуд Пезешкиан
  • Мостафа Пурмохамади.

И четиримата са проверени и одобрени от Съвета на пазителите – орган, който не се избира от гражданите, ами чиито членове се назначават пряко или непряко от върховния лидер аятолах Али Хаменей.

Самите избори също се смятат за строго контролирани от ислямския режим.

Не се очаква нито един от кандидатите да си осигури достатъчно гласове още в петък, за да бъде обявен за категоричен победител, тъй като кандидатът трябва да спечели най-малко 50% от гласовете. Евентуален балотаж е насрочен за 5 юли.

Кои са кандидатите

Въпреки контролирания характер на изборите в Иран, този път във вота има „елемент на съспенс и непредсказуемост“, пише Би Би Си. Причината е, че твърдолинейните сили не успяха да се обединят зад един общ кандидат и сега гласовете за тях ще останат разпокъсани между трима от претендентите – Галибаф, Джалили и Пурмохамади.

Това може да облагодетелства единствения по-реформистки настроен кандидат – Пезешкиан.

Масуд Пезешкиан


Масуд Пезешкиан

Той е описван като по-умерен. Член е на парламента от 2008 г. и е бил негов заместник-председател между 2016 г. и 2020 г., когато реформистите имаха мнозинство в законодателния орган.

Пезешкиан поставя под въпрос методите на Иран за налагане на хиджаба – забрадката, която в Иран е задължителна за жените и която стана повод преди две години за едни от най-масовите протести в страната. Освен това Пезешкиан се изказва и в полза на преговорите със Запада.

От години Иран е в изолация заради опитите си за разработване на ядрено оръжие, заради което ѝ бяха наложени санкции.

В същото време обаче Пезешкиан подкрепя принципите на ислямската република и казва, че ще следва политиката на аятолах Хаменей, ако бъде избран. Иран е ислямска република от революцията през 1979 г., с която в страната беше премахната монархията и беше наложено управление, организирано според ислямското право.

В него аятолахът – върховният водач, е най-висшата държавна и религиозна длъжност. Той има повече правомощия от президента.

Пезешкиан в парламента през 2018 г.


Пезешкиан в парламента през 2018 г.

Ще доведат ли изборите до промяна

Именно заради тази върховна власт на аятолаха е малко вероятно резултатът от изборите да доведе до големи политически промени.

Той обаче може да окаже влияние върху това кой ще наследи 85-годишния аятолаха Али Хаменей на поста му.

Проучванията на общественото мнение предвиждат малко по-високо избирателно участие в сравнение с последните президентски избори през 2021 г., които отбелязаха рекордно ниска избирателна активност от малко под 49%. Критиците казват, че реалният брой вероятно е дори по-нисък.

Иран отдавна твърди, че черпи легитимността си от силната избирателна активност. Слабото участие в последните избори и масовите протести срещу режима обаче оспориха легитимността на сегашното ръководство.

Хаменей призова имащите право на глас, които наброяват малко над 61,4 милиона души, да се излязат масово до урните, за да създадат образа на „силен Иран“.

„Издръжливостта, силата, достойнството и репутацията на ислямската република зависят от присъствието на хора“, каза Хаменей пред репортери, след като гласува на 28 юни.

Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей гласува по време на президентските избори в Техеран, Иран, 28 юни 2024 г.


Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей гласува по време на президентските избори в Техеран, Иран, 28 юни 2024 г.

Дисиденти у дома и в чужбина призоваха за бойкот на вота с аргумента, че гласуването на миналите избори не е довело до промяна.

В Иран върховният лидер има последната дума по всички държавни въпроси, а президентът няма голямо влияние върху много ключови въпроси.

Предстои секциите да затворят в 18 часа местно време. До предсрочните избори се стигна, след като президентът Ебрахим Раиси загина заедно с външния министър на страната в хеликоптерна катастрофа на 19 май.

Раиси беше наричан от много иранци „Касапина на Техеран“ заради предполагаемата му роля в масовите екзекуции на политически затворници през 1988 г., когато беше заместник-прокурор на Техеран.

Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина

Loading

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Григор Димитров стартира срещу Лайович на "Уимбълдън"

Снимка: БГНЕС Григор Димитров ще започне участието си на турнира от Големия шлем „Уимбълдън“ срещу представителя на Сърбия Душан Лайович. До момента двамата са се срещали три пъти, като Димитров има предимство от две победи срещу една за 56-ия в света сърбин. Най-добрият български тенисист е поставен под номер 10 […]