Д-р Скендер Сила, СЗО пред ФАКТИ: Все още имаме дълъг път пред себе си, преди да преборим окончателно тази пандемия

България е готова със своя план за ваксиниране, първите фризери за ваксини вече пристигнаха у нас, а първите ваксини на Pfizer, които ще бъдат използвани би трябвало да са тук в края на декември. В началото на следващата година ще започне и ваксинацията, като у нас тя ще протече по план с пет фази. Първо, ще бъдат ваксинирани медицинските специалисти, фармацевти и медицински персонал, следвани от потребителите и персонала на социални институции, педагогически специалисти и персонала на ферми за отглеждане на норки. В третата фаза ще бъдат ваксинирани служителите в звената, които поддържат функционирането на основните дейности за обществения живот, след тях ще бъдат ваксинирани възрастни хора на и над 65-годишна възраст и хората с придружаващи хронични заболявания. В петата финална фаза ваксинирани ще бъдат членовете на уязвими групи от населението.

Междувременно в световен план съществуват опасения, че по-богатите държави се презапасяват с ваксини, че тепърва ще стават ясен ефектът на ваксините върху по-големи групи хора, говори се за възможен недостиг на ваксини за желаещите извън определените приоритетни групи, настроенията срещу ваксинирането не стихват, има и отделни обсъждания правилно ли е пристигащите в определена държава да могат да пребивават в нея само ако са ваксинирани.

От ФАКТИ се свързахме с д-р Скендер Сила – представител на СЗО и ръководител на офиса на СЗО в България, за да говорим за националния план за ваксиниране срещу Covid-19 в Република България, за препоръките на СЗО в процеса на ваксиниране, за заплахата на конспиративните теории, важността на ваксинацията и бъдещите стъпки, които са възможни в световен план. Разговора ни четете в следващите редове:

– Д-р Сила, какво е мнението Ви за плана на България за ваксиниране срещу Covid-19?

– Нашата организация има регулярни контакти с българските власти. Говорим за въпроси, свързани с пандемията, включително за плана за ваксиниране срещу Covid-19. Знаете, властите също съобщиха, че планът е разработен на базата на насоките на Световната здравна организация и на други държави. Ние смятаме, че неговите първоначални стъпки са добри, че това е обещаваш план, но това е динамичен документ, който предстои да се променя както на базата на еволюиращата ситуация на пандемията, така и на база новия напредък и развитие при ваксините. Ние работим отблизо с българското правителство и този план ще бъде обновяван, когато има нужда от това.

– В какво се изразяват препоръките на Световната здравна организация относно плановете на държавите за ваксиниране?

– Разбира се, появата на ваксини е много добро развитие. В последните дни виждаме как някои власти – като властите във Великобритания, които упълномощиха извънредна употреба на ваксината срещу Covid-19 и това е много обещаваш знак. Въпреки това, когато работим за ефективна ваксина за различните държави по света, ние трябва да продължим да с действията в областта на общественото здраве, за да намалим предаването на вируса и да намалим смъртността.

В началото ваксините няма да са в достатъчна наличност. Именно заради това държавите са избрали приоритетни групи. Развитието на ваксини е много добър и обещаващ знак, но ние все още имаме дълъг път пред себе си, преди да преборим окончателно тази пандемия.

– Как смятате – ваксинацията ще променили ли драстично ситуацията в света, имайки предвид сравнително невисоко желание за ваксинация в България например?

– Много е важно да се отбележи, че краткотрайността на ваксината е един аспект, който може да компрометира пълната ефективност на покритието на масовата имунизация или масовата ваксинация. Въпреки това ние всички трябва да осигурим на обществото достоверна информация от учени, на които можем да имаме доверие, от лекари, учители и лидери, които можем да дадем за добър пример.

Например аз и моят колега доцент Околийски поискахме регионалните здравни инспектори да бъдат включени в плана за ваксинация. Това казва на останалите хора, че ваксините са разработени по обичайния научен метод, защото те се поставят на здрави хора. Винаги, когато се разработват ваксини, това се случва при много стриктни регулаторни критерии, за да не се случи причиняване на вреда. Най-лошият сценарии би бил да се прилага ваксина, която не е безопасна. Именно заради това всички регулаторни власти се уверяват, че всякакви опасения за безопасността са проверени.

Отново ще кажа обаче, че трябва да работим много повече за осигуряване на информация, базирана наука в реално време, а не на слухове, на конспиративни теории.

– Споменавайки конспирация, има хора, които виждат СЗО като конспиратор срещу тях, като някой, който планира да ги чипира – според Вас, този вид поведения заплашва ли стабилността?

– Днес живеем в свят, в който има много платформи, трибуни – социалните мрежи, медиите, които могат да объркат обществеността. Съществува объркване относно това чипирине или каквото и да е било. Ваксините, разработени на базата на нуклеинови киселини – тази рибонуклеинова киселина, която носи информация (б.р. такава е ваксината срещу Covd-19 на Pfizer), са нова платформа за ваксините. Няма нито една причина, която да прави тази платформа по-малко безопасна от всяка друга такава.

Дори напротив, има основания да се смята, че би могла да бъде по-безопасна от други вече съществуващи платформи – например от ваксините, които използват атенюирани живи вируси. Това са отслабени, омаломощени вируси. Както обаче няма риск омаломощените патогени да бъдат опасни, така и други платформи, например ваксините, които използват вирусни протеини, не могат да бъдат изменени от агенти или имуностимуланти.

Друго притеснение на обществото е, че тази ваксина беше разработена много бързо. Това е най-бързото разработване на ваксина в човешката история. Но тя беше разработена толкова бързо, защото в нея беше вложен огромен човешки, финансов, научен ресурс. Не са използвани някакви кратки пътища в процедурите по разработването ѝ. Започнаха например експерименталните изпитания, експериментите върху животни, в различни групи първи етап на експеримента, втори етап, трети етап, в който бяха включени повече от 30 хиляди души по целия свят. Това означава, че нито една стъпка не е прескочена. Всички процедури са стриктно спазени, a времетраенето на разработването е ускорено от провеждането на регулаторните и мониторинговите процеси в същото време като експериментите.

В процеса на разработка на други ваксини понякога се чака няколко месеца или години, за да могат регулаторните власти да анализират данните. Сега данните бяха анализирани моментално, защото живеем в доста извънредна ситуация, в която хората умират всеки ден – вече стигнахме повече от 10 хиляди души, които умират всеки ден. Не можем просто да стоим и да гледаме, би било неетично да не забързаме процеса. СЗО също анализира данните и ще предоставим насоки на държавите.

– Защо е важно основното население на държавите да се ваксинира – хората извън плана, извън приоритетните групи?

– На първо място е важно да се ваксинираме, защото става дума за смъртоносен вирус, който отнема живота на толкова много хора по целия свят. Ако не достигнем т. нар. „стаден имунитет“, може би ще видим как вирусът атакува по различни начини. Затова е важно възможно най-много хора да се ваксинират, но тъй като към този етап ваксините са ограничени като брой, има специфични категории, които държавите са определили на база демографската ситуация.

Знаете, че в България медицинските работните са приоритет, след това възрастните хора и хората с хронични заболявания и това е общоприетия подход, защото те са най-застрашени. В България наблюдаваме и застаряваща група на здравните работници. Чрез имунизиране/ваксиниране на здравните работници ще покрием също и някои подгрупи от населението, които могат да бъдат по-възрастните здравни работници, здравните работници с хронични заболявания.

– Хипотетично, ако разпространението на коронавируса се забави след започването на ваксинирането, кои са логичните следващи стъпки – повече внимание за психическото здраве или пък бавно вдигане на локдауновете?

– Към този етап не знаем с точност какъв процент от населението ще е нужен да се ваксинира, за да се забави вирусът, да няма предаване в общността – не само в България, но в световен мащаб. Трябва да спомена, че е нужно да наблюдаваме отблизо също и хората, които са ваксинирани за странични ефекти или последици, които следват след имунизация, за да бъдем готови дори за някои неочаквани такива. Когато наблюдаваме това и на базата на развитието на епидемиологичната обстановка, тогава държавите могат да решат кои мерки да предприемат или прекратят.

Споменахте един много важен аспект – психическото здраве. Важен е, защото тази криза засегна абсолютно всеки един човек в световен мащаб. Най-засегнати обаче са уязвимите групи в обществото. Знаем, че много деца са извън училищата, на тях им е липсвала социална интеракция например. Трябва да наваксаме с тези измерения на пандемията в бъдеще, включително със социалния аспект, с икономическите последици.

Трудно е да се предвиди какъв трябва да бъде първият приоритет, защото първо трябва да се борим силно, за да преборим този вирус, който причинява толкова много вреда не само на здравето, но също на всички останали аспекти на живота.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Loading

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Каква е истината за Бермудския триъгълник?

Хората имат особеността да вярват, че имат много по-голямо познание от това, което всъщност имат. Ние всъщност знаем много малко за нашата планета, а ако отстъпим малко назад и погледнем към заобикалящата ни вселена, знаем дори още по-малко. Когато говорим за нашата планета, фактът, че знаем малко за нея е […]